Алън Кол - Завръщането на императора

Пролуката, съществувала, когато имперските кораби бяха все още в куполообразен строй, остана и когато те се нареждаха в новата формация. Стен щеше да се възползва от нея.

— До всички кораби — нареди той. Излъчваше направо — нямаше време да кодира съобщенията. Можеше само да се надява, че имперският адмирал ще продължи да е все така муден и няма да реагира бързо.

— Очакваме заповедите ви, сър.

— Искам изглед на дупката в имперската формация — нареди той на друг офицер — на всички корабни екрани. Веднага.

— Веднага, сър.

— Добре. До всички кораби… маневра към означената точка… херметично затваряне… дайте сигнал, когато сте готови.

— Всички единици са готови, сър.

— Започнете маневрата… сега!

Капитаните на Бор, всеки от които можеше да прекара малък транспортен кораб странично по тясна улица, започнаха да издават заповедите си. Сърпът на Стен се сгъна навътре и се превърна в клин. Беше също като акробатичен номер. Но на екраните се виждаше и още нещо — флотът му търпеше поражения. Светлините, индикиращи отделните кораби, променяха цвета си — ударен… поразена навигационна система… ударен… повредени двигатели… — или просто изчезваха.

Той не им обърна внимание. Опита се да не обръща внимание и на тихия глас на офицера до него:

— Засечени сме… самонасочващ се снаряд… девет секунди до сблъсъка… изстрелвам…

Но беше особено облекчен, когато чу:

— Попадение! Вражеският снаряд обезвреден.

Имперската формация се беше разпаднала напълно. Ракети се изстрелваха във всички посоки. Не му се искаше да попадне в центъра на калейдоскопа, който непрекъснато променяше формата си.

— Състояние на флота! — изрева той.

— Петдесет и един кораба все още са напълно…

— Достатъчно — по-нататък може би щеше да има време да се тревожи за жертвите и за спасяването на оцелелелите.

— Ото, откри ли командната им връзка?

— На екрана. Готовност за прехващане.

Появи се голям екран, встрани от главната система за управление. На него се виждаше имперският адмирал, който даваше нареждания. Ото беше заглушил звука. На Стен му се стори, че познава адмирала… Не, невъзможно.

— Отряд „Сарла“… тръгвайте! — заповяда той.

— Разбрано.

— Отряд „Джанчид“… тръгвайте!

— „Дажанчид“… атакуваме!

— Всички флотски единици. Самостоятелно командване. Прехванете цели и ги унищожете. Командването, край.

Започна истинската битка. Бор се врязаха в мелето като множество пиратски шхуни сред армада. Това беше най-добрият начин на действие. Повечето от търговците имаха голям опит точно в такива корсарски и неравни битки. Щурмуваха — и печелеха, — като винаги правеха най-неочакваното — стрелкаха се във всички посоки, безумни и непредсказуеми като предците си.

Раздвоени между заповедите на Грегор да останат на едно място и бойния опит, натрупан през Таанските войни, повечето имперски командири очакваха да се сражават срещу обикновени, подредени в строй врагове.

Но тази битка притежаваше симетрията и логиката на абсолютния хаос. Стен насочи вниманието си към следващата стъпка. Бор не можеха да спечелят — рано или късно щяха да бъдат сразени, — но не се предвиждаше да с стигне дотам.

Двата му бойни отряда бяха: „Сарла“ — два крайцера, които набързо бяха пригодени за щурм над транспортните кораби; и „Джанчид“ — единайсет леки корвети и патрулни кораби. Точно толкова, колкото според Стен бяха и охраняващите транспортните кораби. Знаеше как Империята оборудва конвоите си — съпровождащите кораби бяха снабдени с електрониката и сензорите на влекачи от дълбокия космос.

Стен беше кръстил отрядите си на стари, почти забравени богове на Бор, за да повдигне бойния дух на воините си. Ако победата бе възможна, тези два отряда щяха да я извоюват.

Сега чакаше — ако това да се опитваш да запазиш самообладание на потъналия в хаос мостик, докато самият кораб се намира по средата на мелето, може да се определи като чакане.

Отряд „Сарла“: Двата щурмови кораба се приближиха към вече повреден боен кораб, на малко повече от минималното сигурно разстояние за изстрел. Ракетата на Бор отнесе по-голямата част от кърмата му и люковете на щурмовите кораби се разтвориха. Оттам бяха изстреляни абордажни въжета и трите кораба се свързаха.

Един Бор в космически костюм премина по тях и се качи на борда на имперския кораб.

— Първата вълна стигна — гласеше докладът.

— Ото!

Екранът примигна и образът на имперския адмирал беше сменен от поредица толкова ужасяващи кадри, че дори и най-великият режисьор на живина на ужасите щеше да онемее.