Алън Кол - Завръщането на императора

„Шапката“ на гъбата се завъртя, докато бойните кораби променяха строя си и екраните на крайцерите и разрушителите ги следваха. Имаше два сблъсъка — един крайцер се „отърка“ в един от разрушителите, а два разрушителя се удариха един в друг. На крайцера оцеляха малко хора.

В центъра по електронна защита офицерът продължаваше да изпълнява заповеди и да екранира нападателите. При четвъртия му опит, точно когато се беше убедил, че този път нападателите са истински, те пак изчезнаха от екрана и останаха само два кораба.

На мостика се възцари тежко мълчание. Внезапно алармата отново прозвуча и трета, по-голяма, почти с размера на флот формация се разгърна.

— Флагмански офицер!

— Сър!

— Веднага иди в центъра за електронна защита. Искам този път да съм напълно сигурен, че това не е измама.

Офицерът се затича. Грегор изчака няколко секунди, преди да издаде нови заповеди. Междувременно предишните му команди продължиха да предизвикват нагъване на „шапката“ на гъбата.

Третата атака беше съвсем истинска.

Стен изхвърли възцарилата се шумотевица от мислите си и се фокусира върху главния боен екран на мостика.

Атакуваше в сърповиден боен строй. Искаше му се да разполага с още поне стотина бойни кораба — полумесецът беше изключително тънък. И имаше причина да е такъв — Стен се надяваше, че имперските командващи ще са достатъчно глупави, за да решат, че той се опитва да ги обгради, и затова трябваше да разгърне формацията отвъд защитния купол.

Имперската „гъба“ изглеждаше леко разкривена. Част от „шапката“ й се обръщаше към нападателите. Но някаква малка група явно не беше наясно със ситуацията и се завръщаше към стандартния конвоиращ строй.

В задната част на „пънчето“ крайцерите се разгръщаха сравнително ефективно, основата се плъзгаше напред, за да прикрие транспортните кораби.

— Имаме ли връзка? — попита Стен.

— Всички кораби приемат.

— Стен до всички кораби. Задръжте пускането на торпедата — както ви е наредено.

— Чакаме… чакаме… всички кораби са готови, сър.

— Контрамерки? — обърна се Стен към друг офицер. — Какво предприемат?

— Детекторите им са ни уловили… два… шест изстрела. Пет неефективни. Един уцелил.

— Килгър. Какво става?

— Навлизаме в обсег… седем секунди… три… готово!

— Всички кораби! Огън!

Ракетите се изсипаха от флота на Бор — но не по едно и също време. Стен беше наредил последователна стрелба от най-задните към най-предните кораби, оръжейните офицери заредиха и насочиха торпедата-убийци. Не бяха изстреляни толкова много — поне не колкото се полагаше за голяма битка, — но беше пресметнато да стигнат до целите си по едно и също време.

— Алекс, искам празнината между тежките кораби да се използва. Първа секция… индивидуален контрол… прехванете и стреляйте, когато сте готови. Какви контрамерки са предприети?

— В името на Колорик… нищо особено.

— Докладвай, дяволите да те вземат!

Офицерът Бор даде всичко от себе си, за да влезе в ролята на ефективен, безстрастен имперски офицер:

— Няколко изстрела… повечето са насочени към приближаващите се ракети. Всъщност не. Стреля се масово. Основните контролни системи са претоварени.

На екрана между двата приближаващи се флота блеснаха светлинки — най-вероятно насочваните от оператори противокорабни ракети „Кали II“. Или щяха да бъдат обезвредени, или щяха да попаднат в целта. Не за тях трябваше да мисли Стен.

Изхвърли мислите от типа „ами ако излезем кутсузлии“ от ума си и се вгледа в неприятелския флот. Усмихна се и направи коментар, който би всял огромен смут в адмиралтейското училище:

— Килгър! Дължиш ми стрегг! Копелето действа като по учебник!

И така си беше. Имаше множество възможни реакции на нападението. Най-добре би било Грегор да превърне купола в клинообразен строй и да атакува центъра на флота на Стен, да пробие и да мине от другата страна, като унищожи корабите на нападателя един по един.

Но това би означавало да изостави транспортните си кораби, защитавани само от крайцери. Без съмнение имперският адмирал беше чел за Кана, но какво от това: Стен не беше Ханибал, нито Грегор разполагаше с тежка пехота, за да затвори рогата на сърпа и да плени нападателя.

Вместо това адмиралът подреждаше корабите си в линейна формация, каквото турците бяха използвали при Лепанто. Не беше зле. След известно време щеше да унищожи флота на Бор. Но след известно време.