Алън Кол - Завръщането на императора

Реши, че единственото спасение за кариерата му ще бъде да стигне до Ал-Суфи с непокътнат товар от АМ2. Така щеше да запази чина си. Може би.

Прегледа данните отново. Обсадата — която всъщност не беше никаква обсада — се бе оказала изключително скъпа:

Жертви от екипажа, всички категории: двайсет и седем процента.

Загуби на кораби, всички категории: трийсет и пет процента.

И като се добави всичко това към ниската бойна готовност още отпреди нахлуването…

Не му се пресмяташе даже.

И друг адмирал изпитваше не по-малко недоволство от състоянието на вселената.

Военното подразделение на флотски маршал Фрейзър беше заело позиции на три от четирите свята на Ал-Суфи. Заповедите бяха ясни. Да остане там, докато Двадесет и трети флот пристигне. Да зареди с АМ2 от транспортните кораби. Да обедини сили с Двадесет и трети флот и да поеме командването. Да продължи мисията към сектора на Първичен свят. Там щяха да я очакват по-нататъшни инструкции.

Тя имаше доста добра представа в каква форма се намира Двадесет и трети флот. В докладите си Грегор се беше опитал да представи положението във възможно най-благоприятната светлина, но въпреки всичко нямаше как да излъже. Затова сега тя очакваше една разбита и осакатена армия.

Фрейзър, доста агресивна по природа, споделяше убеждението на Нелсън, че човек не може да се забърка в твърде голяма неприятност, ако бързо откликне на шума от стражението. На драго сърце би променила заповедите си и би издигнала корабите си в опит да подкрепи ранения флот на Грегор.

Но не можеше да го стори. Наличното АМ2, с което разполагаше, щеше да стигне за не повече от половин И-ден летене.

Фрейзър не беше щастлив адмирал.

Двадесет и трети флот се прибираше у дома. Навигационният отдел беше предложил обиколен път от сектора Хонджо към Ал-Суфи, но Грегор го отхвърли.

Имаше няколко причини за това: състоянието на корабите му, неспособността на повечето от служителите на навигационната палуба да следват предложения многостъпков маршрут и най-накрая — страхът му от неопитността на офицерите, които трябваше да поддържат формацията на конвоя. Не, реши той, няма нужда от допълнителни неприятности — като сблъскали се крайцери например.

А и вече беше започнал да си възвръща присъщото поведение. Наричаше го самоувереност; подчинените му предпочитаха да го определят като арогантност.

Кой в тези времена би дръзнал да предизвика Имперския флот? Дори в сегашното му състояние на понижена бойна готовност? Почти никой. Кой разполагаше с гориво, за да рискува подобна битка? Нужна беше власт, за да заграбиш власт. Курсът им си остана праволинеен — доколкото навигационните траектории можеха да бъдат праволинейни при двигатели, задвижвани с АМ2.

Вахтите се сменяха. Грегор се почувства по-уверен.

Никакви срещи, с две изключения.

Докладваха му за малка лековъоръжена ескадра от бойни кораби. Патрул от системата? Грабители? Грегор не знаеше, но и не му пукаше. Двадесет и трети флот беше твърде силен, за да се осмелят да го атакуват.

Втората среща беше направо смешна.

Търговски кораб по погрешка се бе озовал на пътя на Двадесет и трети флот. Един разрушител се оказа на същата орбита. Но нищо тревожно — просто търговец от някаква неизвестна култура, наречена Бор. Корабният шеф на разузнаването — който отговаряше също така и за пощата, цензурата, спорта и забавленията — отдели малко време, за да прегледа един фиш. Бор? Подсвирна от изненада. Търговците доста се бяха отдалечили от родния си дом.

Стен се вгледа в образа на гъбата. Завъртя го няколко пъти на 360 градуса, измърмори нещо, после насочи фокуса по-навътре, доколкото „търговският“ му шпионски кораб му позволяваше. Не погледна повторно към оценката за категорията на силите на другия екран. Вече я беше запомнил.

Трети екран просветна:

БОЙНИЯТ АНАЛИЗ ЗАВЪРШЕН.

Стен отново не му обърна внимание.

Изправи се и започна да крачи напред-назад. Имаше на разположение четири дни, ако скоростта на имперския флот останеше постоянна, за да измисли план, да разположи войските си и да атакува.

Килгър и Ото стояха наблизо. Алекс се беше навел над своя компютър. Ото поглаждаше брадата си и гледаше „гъбата“.

— Врязваме се в тях и ги атакуваме. Няма да го очакват — предложи вождът на Бор.

— Така е — съгласи се Стен. — И аз не бих го очаквал. Но съм сигурен, че мога да измисля нещо по-добро, преди да се приближим достатъчно.