Алън Кол - Завръщането на императора

„Умерен“ беше твърде меко определение за климата на това място, закътано в близост до верига от четири огромни езера. Тук ветровете винаги вилнееха свирепо. Снегът се трупаше на огромни преспи и през по-голямата част от годината короните на дърветата се превиваха под тежестта му. Но поради някаква причина това място го привличаше силно — също както привличаше и месоядните растения, които процъфтяваха в студения и влажен климат.

Стен беше построил няколко купола от „заселнически тип“ в близост до едно от езерата. Единият съдържаше кухня и килер, където приготвяше и складираше храна, разфасоваше уловения дивеч или чистеше странните, с форма на куршум, но и доста вкусни обитатели на езерото. Отглеждаше зеленчуци в хидропонни вани, които заемаха единия край на помещението. Вторият купол бе устроен като работилница и беше претъпкан с всякакви сечива и строителни материали. Стен държеше тук и оръжията си и понякога ги модифицираше. От време на време се забавляваше с разузнавателни устройства. В последния купол бяха личните му покои и гимнастическият салон. Упражняваше се с часове в салона, а понякога и навън в хапещия студ, за да поддържа и усъвършенства уменията, придобити в „Богомолка“.

Беше облицовал стените на жилището си с истинско дърво, изсечено от собствената му гора. Обзаведе спалнята и кабинета, и другите стаи със същия материал. Когато приключи, всичко изглеждаше толкова уютно, че той се почувства доволен от себе си. И все пак му се струваше, че нещо липсва. Разрови се из паметта си, докато изведнъж прозрението го осени. Нуждаеше се от камина. След няколко неуспешни и димни опита успя. Беше огромна, можеше да побере двуметров дънер, теглеше силно и изпълваше помещението с приятна топлина и игриви отблясъци.

Една от жените, с която прекара няколко месеца, му каза, че й напомняла за нещо, но не успя да се сети какво точно. Стен настоя и тя уточни, че е някакъв предмет в магазин, където се продават „не много скъпи неща“. От тона й личеше, че става въпрос за някакъв лъскав, сантиментален сувенир.

Стен се почувства ужасно самотен и не продължи да разпитва.

Около седмица по-късно той се връщаше от експедиция в гората. Беше красив сив ден, блестящ сняг се сипеше от небесата, пудреше короните на дърветата и застилаше земята.

Стен махна към купола и жената отвори вратата, за да го посрещне. Когато я видя застанала на прага, огряна от огненото зарево на камината, Стен разбра какво бе имала предвид. Защото той също си спомни.

Много отдавна майка му беше удължила договора си с шест месеца, за да купи „жив“ стенопис. Провинциално момиче, напълно загубено и не на място в работилниците на Вулкан, тя беше отдала още половин година от живота си за нещо, което смяташе за произведение на изкуството.

То представляваше зимен пейзаж от граничен свят. Стен си спомни как снегът се сипеше над струпаните един до друг куполи, как вратите им винаги се отваряха, за да посрещнат завръщащите се от горите и полята работници, и как веселият пламък огряваше помещенията вътре и приветстваше идващите си стопани. Това беше най-голямото съкровище, което майка му притежаваше. След осем месеца обаче стенописът беше станал почти неподвижен.

Подсъзнателно Стен беше възпроизвел тази картина.

Измисли някакво извинение, за да отпрати жената. Беше глупаво да я вини за мъката, която нямаше представа, че му причинява, но вече не можеше да търпи присъствието й.

Това беше мигът, в който тъгата достигна своя връх. Месец след месец той разчопляше раната. Не му беше необходима моржоподобната психоложка Рюкор, за да разбере какво прави. Съзнаваше го. И въпреки това продължаваше да се измъчва. Дори беше кръстил четирите езера на мъртвите си роднини.

Петстотин мили по на север в небето примигна ярка светлина и после се спусна дъговидно надолу. Спря точно преди да се удари в заледената земя и се устреми с нарастваща скорост към езерата и убежището на Стен.

После се появи кълбо, което увисна между звездите. Мощни заглушителни устройства се включиха с жужене и обгърнаха Малък мост в електронен воал, който приспа алармените системи на Стен.

Подобна на първата светлина се откъсна от кълбото и се насочи по същия път.

Очуканият космически кораб се приземи на няколко метра от куполите, черно петно сред снега. Входният люк се отвори със скърцане и през него излезе тъмна фигура. След като нагласи екипировката за студено време и прикрепи снегоходките към стъпалата си, мъжът се изправи. Спря за миг и огледа внимателно небето — огромната му фигура застина неподвижно. Той душеше напрегнато въздуха за признак за опасност, подобно на мечка от далечната Земя. Внезапно съзря една светлина да се появява над хоризонта. Това беше другият кораб, приближаваше бързо.