Алън Кол - Завръщането на императора

Кес подчерта, че е необходимо търпение, после заяви, че лично той ще се опита политиката на великия мъж, който беше спасил всички от опасността да бъдат поробени от таанците, да бъде продължена.

Един по един, останалите съветници пристъпиха напред, за да дадат подобни обещания — и за да добавят някои подробности, като датата на погребението, което щеше да надмине по блясък и разкош всички други церемонии. Беше оповестено, че Императорът ще бъде удостоен посмъртно с най-високите възможни отличия, и беше обявен едногодишен траур. Стен сложи длан върху бутона, за да изключи екрана, и седна да обмисли чутото.

Не му беше необходима психовоенната подготовка в „Богомолка“, за да разбере, че току-що е станал свидетел на узурпиране на властта.

И така. Тайният съвет щеше да управлява „с неохота“, докато стане възможно да се проведат свободни избори. Стен се беше сблъсквал с не един тиранин през живота си и знаеше, че всички повтарят подобни празни обещания. Чудеше се кога ли ще дойде и първият опит за преврат. И дали ще се окаже успешен. Вероятно щеше да го последва втори. И още, и още — докато цялата система се срути. Предположи, че до края на живота му го чакат постоянни сражения, които ще стават все по-ожесточени и все по-мащабни.

Залогът беше абсолютната власт. Този, който контролираше Империята, определяше потока на цялата Антиматерия Две — АМ2 — горивото, върху което се крепеше цивилизацията. Тя беше източник на евтина енергия, захранваше цялото основно въоръжение и правеше възможни междузвездните пътувания. Без АМ2 търговските кораби щяха да се кандилкат мудно с възхитително практичните, но болезнено бавни двигатели „Юкава“.

Но какво би могъл да направи по този въпрос Стен? Нищичко.

Вечният император беше мъртъв. Да живее Императорът.

Щеше да го оплаче. Не като приятел. Никой не можеше да твърди, че Императорът му е бил приятел. Но като другар по оръжие. Стен се напи и не изтрезня цял месец, като минаваше от скоч на стрегг и обратно — любимите питиета на Императора.

После се опита да продължи да живее.

Не обръщаше особено внимание на хаоса, който постепенно завладяваше Империята. Беше послушал инстинктите си — закупи колкото се може повече АМ2 гориво, и наистина не след дълго то стана дефицитно, а той се поздрави за предвидливостта. Причината за недостига не го интересуваше. Предполагаше, че Тайният съвет — с безкрайната си прозорливост — води подобна политика, за да продължи да пълни бездънните си джобове.

За кратко се захвана с бизнес, откри, че не му харесва особено, след което се отдаде на поредица моментни вдъхновения — също като Императора, който имаше множество хобита. Стана приличен готвач, макар да съзнаваше, че никога не би могъл да надмине изкусността на Императора. Усъвършенства уменията си в боравенето със сечива и в строителството. После за кратко се впусна в търсене на удоволствия. Когато и това му омръзна — някак твърде бързо, — започна да изследва и подобрява Малък мост.

Двамата с Алекс си пишеха, постоянно се уверяваха, че ще се съберат скоро, но това „скоро“ така и не настъпваше. И докато контролът над АМ2 се затягаше, пътуването ставаше все по-трудно и непрактично, и преди да се усети, думата „скоро“ престана да се споменава в писмата, които си разменяха.

Йън Махони — единственият му друг истински приятел — кротко се пенсионира, стана военен историк и загина в някакъв глупав инцидент. Стен дочу, че се е удавил и че тялото така и не било открито. Навярно имаше голяма доза ирония в подобна нелепа смърт на човек, който бе оцелявал безброй пъти при най-невъзможни обстоятелства. Но Стен не успя да я види или пък беше твърде потиснат, за да я оцени.

Последната година от самоналоженото му отшелничество беше най-тежката. Мрачните настроения не го напускаха, както и натрапчивата параноя. От кого трябваше да се страхува — нямаше представа. Никой не будеше подозрение. Но въпреки това стана параноичен. Всяко място, което обитаваше на Малък мост, бе снабдявано с все по-сложни и — трябваше да признае — ексцентрични устройства за сигурност, включително и ужасяващи месоядни растения, които внесе от някаква адска планета, чието име с радост забрави. Те се бяха размножили невероятно бързо в мирната среда на Малък мост и от време на време му се налагаше да подпалва терена, за да държи разпространението им под контрол.

Напоследък се задържаше най-често в северозападната част на втората по големина територия в зоната с умерен климат.