Алън Кол - Завръщането на императора

— Входът на бункера е… там. Движете се бавно, по дяволите! Не се опитвайте да влезете в историята като последните, загинали на днешния ден.

Добър съвет, помисли си Стен. Послушай го. Мъртъв адмирал като последна жертва в тази… война? Или бунт? А може би щяха да го нарекат метеж? Кое ли щеше да му спечели повече от бележка под линия?

Спускаха се надолу и все по-надолу в недрата на сградата, някогашната гордост на Тайния съвет. Синд и Алекс не се отделяха от Стен, докато се придвижваха от прикритие към прикритие като предпазливи змии.

Нямаше нужда да бъдат внимателни.

Нямаше никаква съпротива.

Завариха Малперин и Ловет в една от стаите. Те сякаш не чуха заповедите на Стен.

Той се взираше в двете създания, в празните черупки, някога били властници. Стори му се, че вижда жалост в очите на Синд.

Килгър повтори заповедите му.

Най-накрая Малперин и Ловет реагираха на виковете му. Изправиха се, както им нареди, бяха претърсени за оръжия и устройства за самоубийство, без да изразят протест, а после последваха отряда по пътя нагоре и навън.

Сякаш тайно се радваха, че всичко е свършило.

Чудеше се дали апатията им ще продължи и след като процесът започне.

— Седни, Стен — каза Вечният император. — Но преди това налей питиета и за двама ни.

Преди години Стен винаги се отпускаше, когато Императорът споменеше нещо за пиене. Но при дадените обстоятелства не му беше толкова лесно да го направи. Беше минало много време, откакто за последно пи по чашка стрегг с господаря си. Но пък тогава мислеше, че думата „Вечен“ е просто символична титла.

Императорът пое чашата си и отпи разсеяно. Стен стори същото.

— Няма да ти благодаря за всичко, което си направил — поде Императорът. — Думите ще прозвучат глупаво. Поне за мен.

Стен се зачуди какво става. Императорът, въпреки усилията си да бъде непринуден, се държеше изключително официално. Това обикновено означаваше, че е подготвил някаква изненада. Стен се надяваше тя да не се отнася за него. Императорът се намръщи леко, погледна го, после сведе очи към едва наченатата чаша стрегг в ръката си. Но смръщването изчезна и Вечният император довърши питието си на една глътка. Сетне плъзна чашата по масата, за да бъде напълнена отново. Стен допи своята и отново наля. Усети как стреггът се спуска надолу и разпръсква топлината си, но все още не можеше да се отпусне.

Искаше му се да попита Императора как го прави. Къде е бил през всичките тези години? Какво е вършил? И защо, по дяволите, не е мъртъв? Не, най-добре да не пита. Императорът пазеше ревниво тайните си.

— Последния път, когато говорихме с теб — изрече Императорът, — положих всички усилия да те повиша. Ти ми отказа. Надявам се, че няма да ти стане навик.

О, по дяволите, започваше се. Стен се подготви.

— Какво ще кажеш да станеш шеф на корпус „Меркурий“? — попита Императорът. — Ще увелича пълномощията ти и ще ти дам още една звезда. Харесва ли ти, адмирале?

— Адмирал в оставка, сър — поправи го Стен, докато преглъщаше. Трябваше да го каже бързо. — И не ми се иска да изглеждам като неблагодарник, но не, благодаря.

Веждите на Императора се свъсиха и погледът му стана леден.

— Защо? — изрече го като заповед.

— Ами, нещата стоят така. Прекарах целия си живот като войник. На обществена служба. Бях награждаван повече, отколкото съм мечтал. Преди бях нищо. Отреп на Вулкан. Сега съм адмирал. А вие искате да ме натоварите с още задължения. Благодаря ви, сър. Но не мога да приема. Време е да устроя собствения си живот, Да открия мястото си в цивилния свят. Преди бях объркан. Може би все още съм. Но само малко. Защото го чакам с нетърпение. Време ми е да се заема с обикновената делнична работа.

Замисли се за Лайза Хайнис и колко по-различен можеше да бъде животът му, ако обстоятелствата не се бяха намесили. Докато говореше, гледаше надолу. Сега вдигна очи и срещна студения стоманен поглед на Императора.

— Не се справям особено добре с обясненията, сър — продължи Стен. — Не е лесно за човек като мен да си служи лесно с думите.

Не каза нищо повече. Императорът щеше да го уведоми, ако трябваше да говори още. Погледът на Императора загуби студенината си. Той отпи голяма глътка от чашата си, после вдигна крака на бюрото, отпусна се в стола си и каза:

— Разбирам. Моля те за огромна жертва. Всъщност още една голяма жертва. Струва ми се, че не разбираш ситуацията.

Довърши питието си, наведе се напред, сграбчи бутилката, наля си и бутна стрегга към Стен. И двамата изпиха чашите си и ги напълниха отново.