Алън Кол - Завръщането на императора

Екранът угасна. Появи се аудиосигнал, който описваше физическите показатели на мъжа, говорил току-що — Вечния император, — които се предаваха на отделен канал. Скептиците бяха призовани да ги сверят с леснодостъпните публични документи.

Фрейзър не обърна внимание на това. Тя служеше на Империята, а сега отново — с огромно облекчение — на самия Император.

— Флагмански офицер! Искам връзка с всички кораби! Капитане! По моя команда, изключете помощните двигатели.

— Ние ще… — каза някой на мостика.

— Служим на Императора — прекъсна го Фрейзър.

Свързочният офицер стреля в нея.

Самият той умря две секунди по-късно, когато адютантът на Фрейзър го удари с тежката си палка.

Появиха се още оръжия. Отклонил се изстрел повреди контролния пулт. Мостикът на флагманския кораб се превърна в същинско меле. Метеж — ако ставащото беше наистина метеж.

Вторичните командни центрове така и не се задействаха — те също бяха обхванати от хаос.

„Чу Кунг“ продължи напред, все още на пълна тяга.

Лумналата истерия и опустошението се разпространиха из всички кораби на флота.

Някои се подчиниха — и бяха атакувани от останалите верни на Съвета. Други се опитаха да продължат мисията към системата Юра. Трети успяха да „изчезнат“ в космоса и да превключат на двигатели „Юкава“. Командирите на дивизии се оплетоха в комуникационните канали, търсеха заповеди, напътствия или съглашение.

Стен атакува.

Вечният император беше излъгал за двата часа благоволение.

Покойната адмирал Фрейзър беше разгадала правилно тактиката на Стен при атакуването на конвоя с АМ2. Бор, ромите и наемниците се чувстваха наистина по-сигурни при атаки с единични кораби или при набези с малка ескадра. Също така беше права, че флотът на трибунала не е способен да се защитава срещу конвенционална атака.

Стен беше открил трета възможност. Той разположи целия си флот като разбиваща формация, спускаща се над имперските единици. Заповедите му бяха много прости: атакувайте всеки кораб, който покаже някакви признаци, че се кани да окаже съпротива. Ударете ги веднъж — силно — и продължете на пълна тяга. Прегрупирайте се и атакувайте отново. Не ги оставяйте, докато не излъчат сигнал, че се предават, или не унищожите главните им двигатели.

— Никакви абордажи. Не се приближавайте прекалено. Не закачайте кораб, който изпълнява заповедите на Императора. Това не е бой до смърт. Ото, не искам някой от хората ти да се развихри прекалено.

— Какво ще правим, след като ги победим? — попита един от капитаните на наемниците.

— Съжалявам, капитане. Няма да има време за плячкосване. Повтарям отново — няма да се качвате на борда. Цялата история е вече към края си. Да не даваме жертви, които можем да избегнем.

— Ами ако има оцелели от имперските сили?

— Ще бъдат пуснати спасителни кораби. Евентуално.

И така битката започна. Връхлитаха… прегрупираха се… и удряха отново.

Стен командваше своя кораб — крайцер — и още три. Времето сякаш се разми. Всяка битка беше различна, всяка битка беше една и съща. Той издаваше заповедите си със студен, чист гняв.

Императорът се беше завърнал.

Много добре. Нека да приключим тогава.

Накрая не остана никой, срещу когото да си заслужава да се стреля. Стен се отърси от унеса и се олюля от умора.

Погледна към хронометъра.

Корабният ден беше към края си. Премести очи към главния боен екран. По разпръснатите индикатори сега трудно можеше да се предположи, че само преди няколко часа на това място е имало флот. Всичко беше приключило наистина.

Толкова за гнидите.

Сега беше време да се обърне внимание на паразитите, които ги бяха снесли.

Пойндекс забеляза, че дървото е загубило половината от листата си. Като членовете на Тайния съвет, които чакаха на последния етаж, и рубигинозата изглеждаше шокирана от новината: Вечният император се беше завърнал!

Когато ги видя свити в столовете си, осъзна, че „шокирани“ е твърде слабо определение. Всеки от тях вече беше чул песента на палача и умираше отвътре. Малперин изглеждаше с половин век по-стара. Ловет беше просто съсухрено малко същество с набръчкано лице.

Близначките Краа бяха най-променени. Тази, която някога беше разплута купчина тлъстини, сега беше изпита като анорексичка. Провисналата й кожа се диплеше надолу по отвратителен начин. Някога слабата Краа се беше превърнала в закръглена розова топка, а кожата й беше опъната до пръсване.