Алън Кол - Завръщането на императора

Стен извърна поглед от екрана.

— Записвам го — каза Килгър, — ще трябва да го гледаме кадър по кадър, за да потвърдим със сигурност, че това са били двете Краа. Няма да съберем достатъчно останки за аутопсия.

Стен кимна. Все още не поглеждаше екрана.

— Да тръгваме, господин Килгър. Искам все пак да заведем някого на съд.

Зачислените му имперски войски не бяха по-добри или по-лоши от останалите имперски части, с които Стен се беше сблъсквал наскоро. Нямаше значение — вече беше предположил, че са неопитни, и беше оформил върха на клина си от наемниците.

Смяташе, че ще трябва да си пробиват път с бой по улиците на Фаулър, за да стигнат до щаба на Тайния съвет, но не се оказа така. Бунтовете и жаждата за отмъщение вече бяха прочистили улиците: преобърнати гравиколи и следове, някои запалени, импровизирали барикади, тела — някои от тях в униформи.

Опожарени сгради и офиси.

На три пъти видяха тела, обесени на уличните лампи.

Но не срещнаха никаква съпротива.

Учудващо, но имаше някакво подобие на ред. Цивилните направляваха движението, доколкото можеха — трафикът все още беше слаб. Други цивилни патрулираха по улиците.

Сержантът, командващ бойния отряд от щурмовите грависледове на Стен, подаде глава от люка, извика нещо по посока на един от минувачите и получи отговор.

— Култът към Императора, сър. Помагат да се освободи пътя.

Стен мислеше, че Култът практикува ненасилие. Може би насиненият мъж, когото три едри жени отвеждаха, просто се беше спънал по стълбите. Или пък не…

Когато щурмовите му войски се приближиха към щаба на съвета, се разнесе стрелба.

Трупове в камуфлажните кафяви униформи на Имперската гвардия и надупчени грависледове бяха скупчени пред сградата. Стен слезе и беше посрещнат от изтерзана и разтревожена млада жена, капитан, която не знаеше да плаче ли, или да ругае. За първи път ръководеше военна част в битка и мнозина от хората й бяха загинали.

Тя нито заплака, нито заруга, а делово докладва ситуацията. Съветът бе разположил стражи вътре в сградата. Четири противотанкови установки, локализирани там и там. По горните етажи имаше снайперисти и картечари. Всички призиви да се предадат са били отхвърлени.

Стен й благодари и издаде заповедите си. Тя трябваше да изтегли своята рота. Да се увери, че зоната е обградена — никой не трябваше да излиза, но най-вече, никой не трябваше да влиза. И в никакъв случай още една жадна за линч тълпа.

Капитанът гледаше с благоговение как Стен и Килгър дават нареждания на наемниците и на войските на Бор. Ставаш добър, помисли си Стен, когато го правиш за четиридесети или за четиристотен път и вече си претръпнал дотолкова, че не се тормозиш дали някои от хората ти ще бъдат убити.

Той докара група тежки верижни машини, за да събори барикадите и част от околните сгради — така си осигури удобна стрелкова позиция. Тежките оръжия бяха подготвени и откриха стрелба срещу снайперистите и картечарите.

— Време е да видим сметката на противотанковите установки — ревна Килгър. — Давайте.

Килгър беше разположил снайперистите — най-добрите, знам какво можете, така че не се опитвайте да покажете друго — по фланга.

Докато Стен даваше заповед на грависледовете да тръгнат напред, към него се приближи Синд. С крайчеца на окото си той видя как тя се оглежда за скрити заплахи — заплахи за него.

Противотанковите екипи се прицелиха и бяха покосени от снайперистите на Килгър. Други бойци от силите на Съвета — войници? тайна полиция? частни главорези? — изтичаха да ги сменят.

Уилигъните затрещяха и новите мерачи така и не успяха да стигнат до позициите. Трети опит… и доброволците внезапно намаляха.

— Господин Килгър?

Алекс даде заповедите си и подбраният от Стен отряд се втурна по свалената рампа на тежък камион.

— Не е нужно да чукате на вратата — каза Алекс на капитана на бронетранспортьора. — И осигурете малко прикриващ огън. Хайде!

Веригите на машината се завъртяха, а от кулите се сипеше огън. Бронетранспортьорът премаза една от изоставените противотанкови установки, след което се вряза във входа на сградата на Съвета и връхлетя в огромното преддверие.

Рампата се спусна и Стен и екипът му изскочиха навън. Стен огледа бързо обкръжените от зеленина фонтани и високото мъртво дърво в центъра на преддверието. Танкът го беше повалил, докато спираше, малко преди войниците да излязат.

Стен се вгледа в малката си карта.