Алън Кол - Завръщането на императора

Мъжът не отговори.

— Може ли да видя документите ви? — отново прозвуча като заповед.

Стен измъкна идентификационната си карта от торбата и я подаде на мъжа, надвесил се над терминала. Не беше идентификационната карта на Браун, а стандартен фалшификат, който намери в тайната квартира на Махони. Според него Стен беше пазач, нает да се грижи за затворено консулство на един от Пограничните светове.

— Чистач, а? — мъжът му върна картата. — Значи четеш за Лордовете само от любопитство?

Лордовете. Нов термин.

— Не — отвърна Стен. — Хлапето ми искаше да знае как се движи светът. Беше ме срам, че не знам. Реших да попрочета нещо. Е, миналата седмица ме съкратиха. Така че разполагам със свободно време да потърся нова работа. Зле е да изглеждаш глупав пред собствения си син.

Мъжът изръмжа и се отправи обратно към предната част на библиотеката.

Стен се вбеси. Наистина чудесно, ако човек може да отиде в затвора за това, че е отишъл до библиотеката и е разгледал обществените записи. Страшно правителство. Радвай се, че не съществуваш наистина, сине мой, помисли си.

Беше се досетил, че Съветът може да е дотам параноичен, че да следи библиотеките. Откри магазин за театрален реквизит и купи най-добрия сценичен грим, който се предлагаше. Продавачът погледна към белега му, примигна, но не зададе никакви въпроси. Стен се престори на смутен, че купува грима и подхвърли, че е актьор-любител и смята да се възползва от изкуствени мустаци в продукцията, в която се снима в момента. Състрадателният продавач му даде едни.

Стен скри белега, прикрепи мустаците — опита се да не ги побутва сякаш е Рюкор или да ги докосва, за да провери добре ли са залепени — и влезе в библиотеката.

Радваше се, че е взел предпазни мерки — веднага забеляза фалшивия библиотекар.

Подсигурен по този съмнителен начин, той започна да търси в ТАЙНИЯТ СЪВЕТ — ФУНКЦИИ И ДЛЪЖНОСТИ, прегледа всичко от мига, в който се бяха възкачили на власт. Но нямаше нищо за периода, който го интересуваше. Пресяването на статиите от пропагандата му отне цяла сутрин. После се осмели да пробва ТАЙНИЯТ СЪВЕТ — ИСТОРИЯ (ОТ СФОРМИРАНЕТО ДО НАСТОЯЩЕТО).

И тук, очевидно, беше скрита алармата.

Той продължи нататък, като хвърляше по някой поглед към предното бюро. „Библиотекарят“ изглеждаше спокоен.

ИСТОРИЯ… хммм. Нищо съществено.

Добре. Какво по-нататък?

ТАЕН СЪВЕТ, СНИМКИ. ВСИЧКИ ПЕРИОДИ.

Безкрайно много единични и групови снимки от церемонии. Всички много официални. Стен отбеляза, че снимките на близначките Краа са доста оскъдни. Може би си даваха сметка как изглеждат. Почти нищо за Кес.

Дали имаше нещо друго? Хоп!

Стен върна назад, надявайки се, че наистина е видял това, което му се е сторило.

Пипнах ви, помисли си злобно, докато се взираше в снимка на петимата съветници, които забързано влизаха в някакво здание. Бяха обградени от охрана. Снимката беше доста разфокусирана и Стен видя в единия ъгъл полицай, тръгнал към камерата с разгневено изражение.

Значи някой беше направил снимка — дали гражданин, или независим журналист — на копелетата. Полицаят се беше отправил към него, за да се опита да я вземе. Добре, че фотографът е носел спортни обувки или е бил по-едър от полицая, помисли си Стен.

Така. Какво беше това?

Той прочете надписа към снимката.

Някакво спортно мероприятие. Гравибол? Каквото и да означаваше това. Стен се интересуваше от спорт толкова, колкото и от растежа на скалите. Беше издържал задължителните спортни игри по време на службата, но ги възприемаше като част от необходимата физическа подготовка. Тук играеха „Рейнджърите“ срещу отбор, наречен „Сините“. „Сините“ бяха гости от друг свят, „Рейнджърите“ бяха от Първичен. Голям мач — бяха дошли да го гледат сто хиляди души, включително и Тайният съвет…

Срещата се бе състояла на стадиона „Ловет“.

О, по дяволите, наистина ли?

Стен нямаше представа колко от членовете на Съвета са спортни запалянковци. Не че го интересуваше особено. Но това беше единственият случай, който беше успял да намери, и тук, и в записите на Хайнис, когато Съветът се беше събрал на повече или по-малко неутрална територия, за да се наслади на несвързано с работата събитие.

Той отбеляза датата и изключи програмата.

— Ох, нищо не разбирам от тази политика — довери той на библиотекаря. — Ще си взема нещо за хапване и ще почета малко за спорт. Да спечеля малко пари от залози в бара.

Мъжът изръмжа. Не прояви интерес.