Алън Кол - Завръщането на императора

Първа задънена улица.

Колкото до срещата на Земята, Стен се натъкна на пълен вакуум. Нямаше данни за връзка между членовете на Съвета, преди те сякаш телепатично да са усетили, че е време да се съберат в имението на Суламора. Поне такава беше информацията в правителствените архиви, които Хайнис беше прегледала предпазливо. Килгър беше прав — членовете на Тайния съвет бяха достатъчно интелигентни, за да унищожат или засекретят каквито и меморандуми да са си разменяли, но не бяха достатъчно досетливи, за да ги подменят с нещо. Обикновено това щеше да бъде достатъчно за Стен като професионалист от разузнаването да предприеме действия. Но като офицер на закона трябваше да спазва ограниченията и изискванията, наложени от него.

Втора задънена улица.

Колкото до страничната задача — откри, че имението е било наето от пенсиониран генерал на име Суворов малко преди Шапел да изчезне. Ръководел нещо като изпитателна дивизия или батальон, или както се наричат тези военни подразделения, каза му брокерът от агенцията за недвижими имоти. Да, със сигурност бил Суворов — агентът добре си спомняше облеклото му и пълните му джобове. С яко телосложение? — О, да. С белег на врата. Не си спомням от коя страна. Може ли да се поинтересувам защо питате, господин Браун? — Това доказва, че бащата, когото моят клиент търси, не е този човек. Благодаря ви за отделеното време.

Ама че гадна история. Обигран агент, който използва леговищата на богаташа като начална точка за операцията си. Вече бяха наясно с това. Името беше фалшиво. Телосложението — кой знае? Белегът — вероятно фалшив като този на Стен.

Малко по-добре от трета задънена улица. Но не особено.

Втората среща? Не можа да открие следа от някакви финални преговори между членовете на Тайния съвет преди атентата, освен водените официално. Едва ли са били толкова глупави, че да планират смъртта на Императора в кабинетите си, които са били натъпкани с подслушвателни устройства. А бяха ли толкова умели, че да организират заговор, който се развива от само себе си? Никой, включително и Стен, не можеше да осъществи подобно нещо. Но къде бяха уликите?

Четвърта задънена улица.

Искаше му се Хайнис да не е омъжена, плаващата във въздуха над гората лодка все още да е там, да има две бутилки шампанско, а видеото да е изключено. О, да. Малко спокойствие без параноя щеше да му дойде добре.

Успокои се с една самотна малка бира и също толкова самотно мрачно настроение.

В главата му проблесна идея. Но, помисли си, трябва да са се срещнали на открито. Ако Тайният съвет беше наистина толкова параноичен, колкото той си представяше, може би щеше да влезе в капана. Капан, в който Стен не би паднал, но би привлякъл всеки, който проявяваше любопитството на не особено умна котка.

Това изглеждаше като единствената и последна възможност.

Хоукторн се беше променил много малко от времето, когато Стен и Алекс бяха отишли там под прикритие, за да наемат войници за операцията, която бяха нарекли „Пребиването на Великия Таламейн“. Тук все още цареше анархия — всяка планета, която се специализираше като средище на наемници, трябваше да има доста свободомислещо правителство, тъй като най-висшият закон се определяше от този, който имаше най-тежки оръжия.

Но наемниците на Хоукторн, които търсеха договор, бяха различни от психопатите, мошениците и опортюнистите.

Таанските войни промениха всичко.

Всяка война произвеждаше, като следствие, наемници. Те идваха от разбитите армии, бяха войници от завладените светове, воннопрестъпници, отегчени от мирния живот хора, които искаха да изпитват отново лудостта на битката, както и такива, които просто не желаеха да се завърнат към фермерството. Повечето бяха истински професионалисти. Но когато мирът се проточеше, качеството спадаше. Някои намираха смъртта си, други порастваха и осъзнаваха, че този живот е наситен с прекалено много смърт, и се ориентираха към по-стабилни занимания, при които само понякога се налагаше насилие.

Такъв беше Хоукторн преди.

Таанските войни създадоха нова орда от професионалисти. А наложителните икономически съкращения след възцаряването на мира, както и безумните политически решения на Тайния съвет, ги бяха направили потенциални наемници.

Адмиралите бяха готови да се запишат като изпълнителни офицери на корабите. Гвардейските генерали щяха щастливо да командват батальон или дори рота. Старшините щяха да носят безличните нашивки на редник, без да се оплакват — поне за момента.