Алън Кол - Завръщането на императора

Навлязоха в джунглата на тигъра.

Внезапно една висока лавица се наклони и се прекатури настрани. Един от полицаите и мъжът от тайните служби успяха да отскочат навреме. Другите двама обаче бяха затиснати. Първата лавица събори още една. Мъжете се запрепъваха и завикаха. Някой изстреля откос, който рикошира в тавана на библиотеката.

Настъпи суматоха, а Стен се понесе с леки тигрови стъпки навътре, дълбоко между лавиците.

Двамата го последваха, оставяйки затиснатите си приятели сами да се оправят.

Един от заклещените полицаи се бореше да се измъкне сред дъжд от хартия. Кракът му все още беше затиснат под лавицата, когато чу тихо изтрополяване… и пискливото хриптене на някой, който се опитва да си поеме последен дъх през прекършената си трахея.

После нокътят на смъртта се озова върху гърлото му.

— Викай — нареди Стен. — Викай силно.

Полицаят изпълни заповедта.

Викът все още ехтеше, когато Стен преряза гърлото на мъжа и се скри в друга алея.

Мъжът от службите за сигурност и оцелелият полицай се затичаха нататък. Имаха само секунда, за да зяпнат потресени двата трупа и шуртящата кръв, преди шокът да се превърне в ужас и увито в метал фолио, запратено сякаш от нищото да се забие в челото на полицая. Той се строполи бездиханен.

Мъжът от службите тръгна към вратата, движеше се заднешком… въртеше се… опитваше се да не закрещи от ужас и да не попадне в последния капан на тигъра.

Един фиш се изтърколи на пода. Той се обърна натам. Нищо. После се завъртя обратно, с пистолет насочен напред. Стен се приближи зад него. Мъжът се загърчи, когато ножът преряза гръбначния му стълб. Стен остави тялото да се свлече. Още две потрепервания и се свърши.

Сега Стен разполагаше с цялото време на света.

Откри изход и близо до него тоалетна за персонала. Втри разтворител в мустаците и те се отлепиха и отлетяха в кошчето. Гримът беше внимателно отмит.

После излезе през вратата.

Полицейски грависледове идваха с вой към библиотеката. Стен бързо се вмъкна в една алея, после забави крачка. Продължи нататък, зяпайки любопитно колите, които го подминаваха с рев.

Просто още един от жителите на Първичен свят.

— „Джон Стюърт Мил“, говори контролната кула на Ню Ривър. Следим ви на екраните. Желаете ли инструкции за приземяване?

Пилотът на Махони включи микрофона:

— Ню Ривър, тук е „Мил“. Не се нуждая от инструкции. Имаме разрешение за кацане на частен космодрум Ноември Алфа Юниформ. Ще сменя честотите. Край.

— Тук е Ню Ривър. Разглеждам фиша ви. Превключете на ултрависока честота 223.7, за да се свържете с Ноември Алфа Юниформ. Ноември Алфа ще предоставят само локатори, но не и обслужващ персонал на космодрума. Контрол Ню Ривър, край.

Пилотът се завъртя със стола.

— Пет минути, сър.

Махони кимна и включи микрофона на интеркома за връзка с екипажа. Корабът му беше едва прикрит контрабанден превозвач, кръстен за случая на древен земен икономист. Махони сметна, че това е приятна добавка към прикритието му.

Екранът светна и показа десет въоръжени същества, облечени в тропо-камуфлажните униформи на отрядите на „Богомолка“. Всички те бяха не само бивши възпитаници на „Богомолка“, но и войници, които Махони беше използвал за изпълнение на мисии по времето, когато командваше корпус „Меркурий“.

— След около пет минути ще се приземим, Илън — каза той на плещестия бивш сержант в отсека.

— Прието, шефе. Наистина ли искате просто да чакаме? Можем да го извлечем за няколко минути.

— Просто останете на позиции. Или той е човекът, който ми трябва, и в такъв случай разполага с повече огнева мощ от нас, или не е той. Направете ми услуга — ако чуете изстрели, идвайте веднага, твърде съм стар за още една телесна реконструкция.

— Да, сър. Готови сме.

Махони се протегна над рамото на пилота и взе микрофона за връзка:

— Ноември Алфа Юниформ, Ноември Алфа Юниформ. Тук е „Джон Стюърт Мил“, захождащ за кацане.

Отговориха му:

— Мил, тук е Ноември Алфа. Мястото за кацане е тройно обозначено, върхова точка на два километра над полето. Няма вятър. Кацането е според уговорката. Потенциален клиент с двама придружители. Всички други членове на екипажа да останат на кораба. Моля, спазвайте необходимите мерки за сигурност. Ще се срещнем в главната сграда. Край.

Махони включи и изключи микрофона два пъти, за да покаже, че е разбрал. Усмихна се на пилота:

— „Моля“, а?… Може би това е моят човек.