— Спиш ли? — прошепна той, като се опитваше да пъхне ръце под здраво закопчаната нощница. Отговор не последва.
Той докосна гърдите й и започна нежно да си играе с тях. Тя лежеше със здраво затворени очи.
За него беше много възбуждащо да гали това странно безжизнено тяло. Скоро той се възбуди толкова, че дръпна всичките завивки и грубо вдигна нощницата над кръста й.
Тя веднага отвори очи и започна да протестира.
Тя беше единствената девственица, с която той се беше сблъсквал, и толкова се унесе, че забрави, че на нея й е за първи път. Той задълба надълбоко, все по-силно и по-силно, докато накрая спря тръпнещ и изтощен се свлече от нея.
Тя лежеше и хлипаше, докато накрая звуците на нейните ридания стигнаха до него. Той мързеливо се протегна и я прегърна с една ръка.
— Всичко е наред — каза й нежно — няма за какво да се тревожиш.
— Не е наред — гласът между хлипанията й беше остър.
— Какво говориш? — той беше искрено учуден. — Аз те обичам. Знам, че първия път не ти е хубаво и най-добре е да го направиш бързо, да приключиш с това. Следващия път ще ти хареса, ще видиш.
Но следващ път нямаше в продължение на месеци, а когато се случи, беше след скандал. В няколкото редки случая, когато правиха любов, тя лежеше под него стегната и неподвижна като дъска. Може би ако й харесваше повече, тази история с Мишел нямаше да се случи…
Нещата се подобриха, когато Чарли получи работа в Лондон. Беше само един нощен клуб за провинциалисти, но все пак беше по-добре от влаченето от град на град.
Лорна беше доволна. Те наеха малък апартамент на Оулд Кромпътн стрийт и въпреки че на практика това беше просто една голяма стая, беше нещо постоянно. Като се изключи незадоволителния им сексуален живот, нещата вървяха добре.
Чарли работи в нощния клуб три години. Беше нещо като водещ и комедиант, обединени в едно, и въпреки че едва връзваха двата края, животът беше добър и стабилен.
Една нощ го забеляза американски продуцент, който дойде отзад зад кулисите.
— Искам утре да дойдете в офиса ми и да прочетете ролята на Барни Сводника в новото ми шоу. Това е едно малко бижу, много е важно, много е атрактивно.
Чарли започна да протестира, че не е артист, но продуцентът му пъхна визитната си картичка и му каза, че това няма значение и се оказа прав.
На следващия ден той прочете ролята и я получи.
След като бяха на турне в продължение на шест седмици, шоуто най-накрая се върна в Лондон и Чарли с малката си „бижу“ роля беше във всички отзиви. Шоуто беше критикувано, но той се измъкна блестящо от цялата работа.
Намери си агент и бавно, но сигурно нещата започнаха да се раздвижват. Ново шоу, в което той отново обра всички отзиви. Малка роля в един филм. Появяване по телевизията, което прерасна в много успешен сериал. Пиеса. Още няколко филма и след това големият пробив — голям английски комедиен филм, в който той играеше главната роля. От тогава никога не се обръщаше назад.
След успеха в първото шоу Лорна забременя и им се роди син — Шон. След две години се появи и малкото им момиченце — Синди. Те се пренесоха в голяма къща в Уимбълдън и всичко беше наред до онзи филм с Мишел.
Чарли си мислеше за срещата с Мишел. Бяха минали почти две години, откакто я беше видял за последен път. Беше му писнало от безкрайната върволица момичета, които бяха готови да скочат в кревата само при споменаване на името му или само при мисълта, че могат да ги забележат до него. Мишел беше различна. Слава Богу.
Той се протегна и взе един от многото сценарии, натрупани на една маса. Обичаше да чете всичко, което му пратеха. По този начин нямаше опасност да пропусне нещо добро и то да отиде при друг актьор.
Започна да чете. Мислите за Лорна го бяха депресирали, но скоро се потопи в сценария и заспа докато го четеше.
Кери Сейнт Мартин беше високо привлекателно чернокожо момиче на двадесет и осем години. Носеше косата си гладко причесана а ла Сасон Видал, дрехите й бяха красиви и създаваха впечатление, че са скъпи. Пушеше по двадесет цигари на ден, караше светлобежов тъндърбърд на една година и живееше в елегантен тристаен апартамент високо над Стрип.
Кери се оправяше много добре.
Беше горещ юнски ден и смогът висеше над Холивуд като валма паяжини.
Кери се прозя. Ама че късмет беше. От агенцията пращаха точно нея да отиде и да убеди Сънди Симънс да затътри задника си и да продължи да снима филма. Тези звездички всичките бяха еднакви. Хубавички, тъпи, добре подплатени, успели да свалят достатъчно мъже за да им дадат роля във филм. Кери с гордост си помисли, че тя не беше свалила никой в името на своята кариера. Сама беше стигнала до положението, което заемаше сега.
Читать дальше