Джаки Колинс: Грешниците

— Ще говоря от апартамента си — каза той.

Човекът от асансьора беше щастлив, че го вижда.

— Дъщеричката ми беше страшно щастлива, че получи снимката ви, мистър Брик. Досега е гледала последния ви филм четири пъти.

Чарли се усмихна, доволен да чуе похвалата.

Телефонът звънеше, когато той влезе в апартамента си. Беше агентът му Маршъл К. Маршъл, който се обаждаше от Холивуд, за да уточни някои подробности за пристигането му следващата седмица. Той трябваше да започне работа по новия си филм.

Те накратко обсъдиха нещата и Маршъл каза в заключение:

— Чарли, очакваме да те посрещнем на двадесет и осми. Всички ще бъдат на посрещането — той направи кратка пауза, след това продължи — искаш ли да строя няколко курви да те чакат? — той изброи няколко известни имена на актриси. — Не? Е, добре, тогава съм сигурен, че ще можеш и сам да се оправиш.

Казаха си дочуване и Чарли окачи слушалката.

Той закрачи неспокойно из стаята. Като че ли всички се бяха наговорили да го дразнят с малки лукави подигравки. Не можеше да си представи някой да попита Робърт Редфорд или Майкъл Кейн дали имат нужда от курви. Защо той? О, да, знаеше, че не беше идол на тийнейджърите, но поне имаше собствени зъби и коса и достатъчно приятно лице, наистина изглеждащо доста необикновено. А и откакто беше свалил килограми за последния си филм, беше в съвсем прилична форма. В края на краищата още беше млад и никога не беше имал проблеми да вкара момичета в леглото си. Всъщност нещата се свеждаха до това да се отърве после от тях. Бърз поглед към часовника: „О, Господи! Наистина ли е толкова късно? Нямах представа!“ — и те обикновено разбираха намека и си тръгваха.

Мансардният апартамент беше студен и безличен, независимо от богатствата, които бяха пръснати наоколо. Фотоапарати, книги, сценарии, скъпа стереосистема и камари плочи.

Нямаше да съжалява, че го напуска. Една хотелска стая не даваше чувство за постоянство.

Телефонът отново иззвъня. Той вдигна слушалката.

— Оставих дамата вкъщи — каза шофьорът му — не изглеждаше много доволна. Ще имате ли нужда от още нещо тази вечер?

— Не — той се прозя — мисля да си лягам. Нека да бъде утре сутрин около осем. Лека нощ, Джорж.

Той остави слушалката. Почти веднага телефонът отново иззвъня.

— Гласът от другата страна беше женски и със силен акцент. Каза укорително:

— Скъпи, ти не се обади, какво се случи?

Кристен Шветцър, бъдеща артистка с голям бюст, която беше срещнал на едно парти снощи и с която беше изиграл една сценка. Той беше доста пиян и си я спомняше съвсем бегло.

— О, здравей, скъпа — каза той. — Съжалявам, днес ли ти казах, че ще ти се обадя?

— Да, мили, но ти прощавам. Само този път — направи малка пауза и след това каза: — Е, мили, кога ще те видя отново?

Изведнъж той се сети, че не може да я понася. Тя му беше напомнила за гърдеста учителка по физическо. Непрекъснато бърбореше с отблъскващия си гърлен акцент. „Ще отидем у дома!“ — беше постановила тя снощи. Без да го пита би ли желал. Или дали да не отидем? И той си беше тръгнал.

— Слушай, скъпа — каза той — нека излезем да вечеряме по-нататък тази седмица. Доста съм зает следващите няколко дни, но ще ти се обадя скоро, става ли?

Тя въздъхна.

— Надявах се да те видя скоро за по-дълго.

Той отстояваше своето.

— Четвъртък или петък. Ще ти се обадя тогава.

— Много добре, но мисля, че си непослушен мъж!

Той потръпна.

— Да, скъпа, вероятно си права.

Той затвори бързо слушалката, преди тя да може да продължи разговора.

Жените никога не пропускаха да го разочароват. Откакто се помнеше, те винаги успяваха да го измамят. Дори бившата му жена Лорна, след всичките тези години, през които бяха заедно, се оказа като всички останали.

Горчивите спомени от последните няколко месеца нахлуха отново. Обвиненията от двете страни, дните на дълго мълчание, последвани от безкрайни караници. И най-лошото от всичко, безкрайната омраза и липса на интерес към него, които демонстрираше Лорна.

Той й купуваше подаръци, бижута, кожи, нова кола. Тя приемаше всичко по един студен и безизразен начин, по същия начин, по който го приемаше в леглото. Никога не е била много страстна натура, но последните няколко месеца преди края бяха върхът. Само докосване от негова страна я караше да се отдръпва. Една нощ, която запомни, той лежеше върху нея и се опитваше да свърши това, което трябваше, колкото се може по-бързо, когато тя започна да плаче с дълги сподавени хлипания. Той се беше дръпнал бързо и почувства, че между тях не може да има по-голямо отчуждение от това.