— Ха! — изгрухтя Еб. — Артистка, ха? Такава, дето даже не може да скрие циците си от камерата. Не ми се прави на много важна, миличка, имаш договор, нали загряваш?
— Да, много добре загрявам. Въпреки това няма да работя при тези условия. Много съжалявам.
И като каза това тя излезе от площадката.
За първи път някой напускаше филм на Джек Милан.
Чарли Брик и момичето седяха един до друг в приглушено осветения ресторант, от който се откриваше гледка към Парк Лейн. Няколко келнера се въртяха наблизо, готови да се спуснат при най-малкия жест от страна на мъжа.
Те отпиваха кафе, момичето с нетърпеливи очи пронизваше всичко наоколо. Тя беше хубава и млада. Чарли беше значително по-възрастен, наближаваше четиридесетте. Имаше дълго тъжно лице и носеше очила с тежки рогови рамки.
— Бих желала майка ми да може да ме види сега! — изведнъж каза момичето.
— Какво, мила? — Чарли се наведе по-близо към нея, като пипнешком потърси ръката й под покривката на масата.
— Майка ми — весело продължи момичето — просто няма да повярва, че аз си седя тук, на такова място, с вас.
— Защо да не повярва? — той здраво стисна ръката й.
— Е, сещаш се — изкикоти се тя — те едва можаха да повярват, когато спечелих онзи конкурс за красота и дойдох в Лондон; наясно са за това откъде произлизам. Така че можете ли да си представите какво ще си помислят, ако разберат, че съм седяла в един шикозен стар ресторант с една истинска жива филмова звезда!
— Ти си такава малка сладурана.
Тя изглеждаше доволна.
— Така ли мислите? — тя покри ръката му със своята. — Майка ами винаги разправяше, че трябва да съм в киното.
Тя го погледна с надежда.
— Какво мислите?
Той пусна ръката й и повика един от стоящите наблизо келнери.
— Мисля, че е време да тръгваме. Утре много рано сутринта имам разговор.
— О — тя изглеждаше разочарована — мислех, че ще ми покажете снимки от новия си филм в хотела.
— Някой друг път.
Отношението му се беше променило; той беше далечен и забързан.
Оберкелнерът дойде бързо.
— Всичко наред ли е, мистър Брик?
Чарли стана.
— Благодаря ти, Луиджи, всичко беше наред.
— Миналата седмица гледах последния ви филм, мистър Брик, сър. Беше забавен, наистина много забавен. Беше удоволствие да сте при нас тук тази вечер.
— Благодаря, Луиджи.
Те излязоха навън в студената лондонска нощ; пръскаше дъжд. Портиерът застана мирно.
— Добър вечер, мистър Брик, сър, колата ви идва.
Появи се голямо черно бентли. Те се качиха в него.
— Благодаря ви, сър, много ви благодаря — каза портиерът, когато той му подаде голям бакшиш.
Колата тихо се плъзна.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Закарай ме до хотела, Джордж, и след това закарай вкъщи мис Меримонт.
— Да, сър — Джордж си позволи да се усмихне бегло. Още една оскубана птичка трябва да карам вкъщи!
Те мълчаливо стигнаха до хотела. Момичето беше объркано от внезапната смяна на настроението му и не знаеше какво да каже.
— Сигурен ли сте, че не искате да се кача? — попита тя, когато пристигнаха.
— Много мило от твоя страна, мила, но нали се сещаш, как стои работата с това ставане в пет сутринта. Ще ти се обадя по някое време другата седмица — той бързо се измъкна от колата. — Чао.
Той стоеше и гледаше как колата бавно се намества в оживеното движене. Глупаво малко момиче, помисли си той. Дали наистина това беше единствената причина, заради която те излизаха с него? Дали си мислеха, че могат да го използват, за да ги вкара в киното?
Колко пъти го беше слушал вече? По колко различни начина? Директният вариант: „Мислиш ли, че можеш да ми уредиш екранна проба?“ Заобиколният намек: „Винаги съм искала да играя.“ Вариантът на актрисата: „Агентът ми казва, че съм идеална за ролята на момичето в следващия ти филм.“
Лорна го беше предупредила и му се беше присмяла:
— О, да, разбира се — беше казала тя — ще имаш купища малки момиченца, чакащи на опашка да скочат в леглото с теб. Но се запитай, мили, дали те искат теб? Или Чарли Брик?
Разводът беше влязъл в сила само преди един месец. Беше разбит един дванайсетгодишен брак. Лорна с друг мъж. Децата сноват насам-натам между тях. И ужасната самота, която не можеше да бъде запълнена, независимо от това с колко много хора беше.
Той влезе в хотела. Чиновникът от рецепцията веднага изпрати едно забързано пиколо към него.
— Има телефонно обаждане за вас от Холивуд, мистър Брик, сър.
Читать дальше