Джаки Колинс: Кучката

Нямаше сили да остане нито в къщата им в Атина, нито във вилата на острова, нито в парижкия им апартамент. Продаде всичко: четирите коли, скъпоценните бижута, къщите.

Каза довиждане на семейството си, настанено в просторна къща в центъра на Атина, и замина за Америка — единственото място, където Лиз Мария не бе приета като суперзвезда.

Америка — земята на забравата и новите начала.

— Водката ви, мистър Константин — сервитьорката му намигна, — 90 градуса, а не обичайния бокл… , който често сервираме.

Тя безстрашно издържа учудения му поглед и се отдалечи с нежелание, когато един намусен играч на „Блек Джак“ я извика.

Лас Вегас наистина беше неповторимо място — място на хазарт, скъпи забавления, красиви момичета и ослепително слънце. Нико с усмивка си спомни първия път, когато пристигна. Една нощ се връщаше с кола от Лос Анджелис. Неоновата феерия беше блеснала внезапно след монотонното каране в тъмнината. Никога нямаше да забрави този първи спомен. Наистина ли беше преди десет години? Струваше му се, че е минала цяла вечност.

Пристигна в Лос Анджелис през лятото на 1969 г. с двайсет и пет куфара, марка „Гучи“. Нае бял мерцедес и просторна къща, близо до хотел „Бевърли Хилс“, и реши да остане да прецени дали ще му хареса.

Хареса му, разбира се. На кого ли не би му харесало? Беше богат, красив и свободен. Две минути след като излезе от басейна, му се нахвърлиха. Казваше се Дороти Дейнти, звезда от средна величина, която от време на време получаваше роля. Имаше буйна червена коса, силиконов бюст, деветдесет и пет сантиметра в обиколка и навика да говори с половин уста, придобит сигурно от гледане на много филми с Бъстър Китън.

— Чужденец ли сте? — попита тя конспиративно.

Нико бързо я прецени, отнесе се с нея вежливо и я остави да му покаже града.

За нейно разочарование не се опита да я прелъсти, което направо я изуми. Всеки, без изключение, се опитваше да спи с нея и винаги успяваше. Какво му имаше на този странен тип с вид на плейбой?

Тя му показа града — „Бистрото“, „Ла Скала“, „Маргаритката“, „Фабриката“. Едно посещение бе достатъчно Нико и управителят на заведението да станат първи приятели.

След две седмици Дороти не му бе нужна. Изпрати й златно колие, дузина рози с мила картичка и повече не я потърси.

— Тоя трябва да е педераст! — обяви тя пред приятелите си. — Няма начин да не е!

Мисълта, че съществува мъж, който не иска да спи с нея, я хвърли в отчаяние за няколко седмици.

Нико нямаше никакво намерение да спи с жени като Дороти Дейнти. Съпругата му беше мъртва от три месеца. Той усещаше физическа нужда от жена, но нищо не можеше да го накара да падне толкова ниско. Беше имал най-доброто, знаеше, че никога няма да намери втора като Лиз Мария, но и нямаше да слезе до момиче от типа на Дороти.

Не беше спал с друга жена освен със съпругата си. През следващите десет години навакса пропуснатото с около стотина свежи хубавици, необременени от дълго минало и биография. Връзките му не продължаваха повече от месец, но нито една от приятелките му не съжаляваше, че е била с него. Беше великолепен любовник — най-добрият.

Купи къща на холивудските хълмове и живееше с мисълта как най-приятно да прекарва времето си.

Мъжете търсеха приятелството му. Той притежаваше онова, за което те мечтаеха — класа и стил. Пари имаха всички, но той имаше и друго — вроден чар.

Десет години минаха, изпълнени с идилия — играеше тенис, плуваше, играеше на борсата, отдаваше се на хазарта и красивите момичета, ходеше на плаж, сауна, кино, ресторанти, без него не минаваше нито едно изискано парти.

Накрая парите свършиха и това бе истински удар за него. Изглеждаше нелепо, но бе самата истина. Нико Константин банкрутира. От две години адвокатите на покойната му съпруга го предупреждаваха, че върви към фалит, но той не ги слушаше. Съветваха го да инвестира и да увеличава капиталите си, но той не им обръщаше внимание. Малко по малко похарчи всички и сега мисълта, че е останал без пари, го изпълваше с ужас. Незабавно трябваше да направи нещо. Беше превъзходен играч, винаги беше такъв, а изкушението на Лас Вегас бе съвсем близо.

Внимателно обмисли положението. Колко пари му трябваха, за да продължи да живее по същия начин? Издържаше семейството си в Атина, но освен тях нямаше за кого другиго да се грижи. Ако продадеше къщата и наемеше по-малка, щеше да получи значителна сума, а така намаляваше и разноските по поддържането й. Идеята изглеждаше добра. Във Вегас с парите от къщата, уменията и късмета си щеше да удвои и дори да утрои сумата, после да инвестира и да живее с парите от приходите.