Джаки Колинс - Кучката

— В кой бизнес сте? — попита тя.

— В стоковия.

— Това може да бъде всичко.

— Точно така, не обичам да ме ограничават.

— Хм — тя закова в него любопитен поглед.

— А вие? Къде е мистър Халед?

— Бенджамин ал Халед вече няма честта да бъде мой съпруг. Думата е бивш, но я пазя за себе си, получавам по-добро обслужване, когато не знаят.

Нико я изгледа с възхищение.

— Сигурен съм, че винаги получавате най-доброто обслужване.

— Благодаря.

Погледите им се срещнаха и спряха. Настъпи моментът, в който нищо не е казано, но всичко разбрано. Фонтен първа откъсна очи. Вероятно беше от пътуването, може би бе прекалено уморена, но изведнъж се почувства възбудена.

— Извинете ме — тя стана и мина покрай него, за да отиде в тоалетната. Искаше да провери как изглежда. Сигурно ужасно, впрочем.

Нико я проследи с поглед и вдъхна облака „Опиум“, който тя остави след себе си. Лиз Мария винаги употребяваше „Жоли Мадам“. За пръв път от доста време се сети за покойната си съпруга. Лиз Мария принадлежеше на миналото, обгърната от красив спомен, който не се бе опитвал да разбуди. Защо точно сега се сети за нея?

— Ще гледате ли филма, мистър Константин? — попита стюардесата.

— Кой е?

— „Безумство“ с Кърк Дъглас.

— Да, оставете слушалките.

— А мисис Халед?

— Да, и тя ще го гледа.

Вече вземаше решения вместо нея и се питаше как ли е в леглото подобна жена. От толкова дълго не бе имал жена. Момичета, да, великолепни сладки създания, които се радваха да бъдат научени на нещо от специалист, но да бъде отново с истинска жена — изискана, чувствена… това беше нещо различно. Почуди се дали има пари, защото това би било предимство.

Поли Бранд се размърда в просъница и протегна ръка. Усети тялото му и се стресна. После си спомни, усмихна се и си сложи очилата.

— За да те виждам по-добре, миличък! — засмя се тя и прокара пръсти по гърба му.

— Махни се — промърмори той още сънен.

— Хайде де! Разполагаме с време да го направим преди летището.

— Кое да направим?

— Него, разбира се — и тя протегна ръка към още несъбудения му пенис.

Той се дръпна.

— Остави ме да поспя, само още десет минути.

— Рики, намерих ти добра работа и очаквам да си ми благодарен, много благодарен.

— Довечера ще съм ти много благодарен. Сега обаче адски ми се спи.

Поли вече го възкачваше.

— Довечера ще работиш, Рики Тики. Нашата мисис Халед ще те скапе да я развеждаш насам-натам. Кучката изобщо не мигва, много държи всички да я виждат, така че шофьорските ти задължения няма да приключат преди сутринта, а тогава аз ще спя. Така че няма кога, освен сега! — последното прозвуча като заповед.

Рики с нежелание се остави на енергичната Поли да работи върху него. След шест минути всичко свърши.

— Много ти благодаря — пренебрежително каза тя.

— Сутрин не съм в най-добрата си форма — измърмори той и погледна часовника си. — Особено пък в пет.

— До седем трябва да сме на летището. Не можем да оставим мисис Халед да чака, ще побеснее. Новата ти работодателка е доста темпераментна.

— Не можела да чака. Сигурна ли си, че работата си струва и няма да е пълна досада?

Поли се изкиска.

— О, ще ти хареса, бас държа. Познавам добрата стара Фонтен…

— Така ли?

Поли стана и продължи да се смее.

— Почакай и ще видиш, чака те голяма изненада. Искам да кажа, ако те хареса, разбира се. Имам чувството обаче, че няма как да не те хареса.

Фонтен Халед и Рики, шофьорът — представата я накара да се затресе от смях.

— Кажи и аз да се посмея — Рики също стана.

— Скоро ще разбереш.

Тя пусна касетофона и гласът на Род Стюард изпълни стаята. Започна да прави упражнения под звуците на песента, без да се притеснява от голотата си. Рики я наблюдава около минута, след това влезе в банята. Историята беше доста невероятна — преди около седмица го бе заговорила в таксито и още преди да се усети, той беше напуснал работата си. Щом се налага ден и нощ да въртиш волана из Лондон, по-добре да е с ролс-ройс.

Поли чевръсто се протягаше, после се навеждаше и докосваше пода, двайсет и четири… двайсет и пет… Край.

Не се къпеше, лош навик, но не му пречеше чак прекалено. Тя навлече пухкав ангорски пуловер, тесни джинси и високи ботуши. После прокара гребена през острата си като четка коса. Гланцът за устни беше единственият й грим, черните очила довършваха тоалета. Поли не беше красива, но в нея имаше нещо чаровно и привлекателно. Беше на двайсет и девет, със собствена компания за връзки с обществеността. Не беше лошо за момиче, започнало на седемнайсет като секретарка. Фирмата й представяше дискотеката на Фонтен „Хобо“ и мисис Халед я викаше, когато имаше нужда от нещо. Поли нямаше нищо против. За всяка допълнителна услуга получаваше и допълнителни пари по сметката си. Наемането на Рики щеше да струва поне няколко стотачки.