Джаки Колинс: Шансове

Стивън педантично подреди документите си в отделенията на поизносената си адвокатска чанта. Огледа се да не е забравил нещо, изгаси лампата на бюрото и тръгна към вратата. Доста време вече работеше на предела на силите си върху едно специално разследване, но нещата вървяха към приключване. Беше уморен наистина, но с тази приятна умора, породена от напрегнатата работа — любимото му развлечение. С всеки изминал ден обаче това убиваше у него удоволствието от секса. Не че не обичаше да се люби — с подходяща жена сексът беше върховен, докато със Зизи беше истинска напаст. Още и още… Малката хитруша Зизи искаше да се любят нонстоп, а когато не й беше на разположение… е, тя му беше открила цаката да си запълва времето. Защо не беше послушал майка си и се беше оженил за нея? Но кой ли се вслушва в съветите на майките, когато го е ударил хормонът.

С Ейлийн беше различно. Ейлийн беше хубава, с консервативно възпитание и майка му от все сърце я одобри. „Ожени се за нея“, беше му казала тя. Стивън възнамеряваше да направи точно това.

Той огледа за последен път кабинета и тръгна към асансьора.

Дарио Сантейнджело захапа до кръв долната си устна, за да не изкрещи. Над него слабото тъмнокосо момче бясно се клатеше. Болка. Удоволствие. Жадувана болка. Почти непоносимо удоволствие. Не е достатъчно… Още не… Не можеше повече да сдържа вика в себе си. Изкрещя, тялото му се разтърси конвулсивно, докато се изпразваше.

Мургавият младеж моментално се отдръпна, ерекцията му още не беше спаднала. Дарио се извъртя в леглото и въздъхна. Момчето се изправи и погледна надолу към него.

Едва сега Дарио си даде сметка, че дори не знае как се казва. Беше поредният безименен млад чернокоско. И какво от това? Повече никога не ги виждаше. Те му го начукваха. И той им го начукваше. При тази мисъл не се сдържа и се усмихна. Та тръпката беше точно в това, не е ли така?

Дарио стана и тръгна към банята. Младежът мълчаливо го проследи с поглед. Нека го гледа, нека го изпива с очи — беше с него за първи и последен път.

Заключи вратата на банята и пусна топлата вода в бидето. Винаги се измиваше незабавно след акта. Докато траеше, беше истинско блаженство, но след това… предпочиташе да го забрави, да го изтрие от паметта си… после на хоризонта се появеше следващият мургавелко. Приклекна над бидето и се разкрачи, насапуниса се обилно, превключи на студена вода и остави ледената струя освежаващо да стегне тестисите му. Горещината през деня беше ужасна, влажният въздух направо лепнеше. Надяваше се, че тъмнокосото момче няма да поиска да остане. Може би трябваше да му даде малко пари, за да върви на майната си. Двайсетина долара обикновено вършеха работа.

Наметна една пухкава хавлия и се обърна към огледалото. Беше на двайсет и шест, но никой не можеше да му ги даде. Изглеждаше под двайсетте, изтънчено слаб, висок, със саксонско-сини очи и права руса коса. Беше мъжествено копие на майка си.

Отключи вратата на банята и се върна в спалнята. Момчето стоеше до прозореца и гледаше навън, беше намъкнал мръсните си дънки и тениската.

Дарио приближи до тоалетката и взе две десетдоларови банкноти от тъничка купчинка пари. Никога не държеше големи суми в апартамента — нямаше нужда да изкушава случайните си съиграчи.

Нарочно се поизкашля, за да привлече вниманието на младежа. Хайде, обърни се, вземи си парите и се махай!, мълчаливо му нареди.

Момчето бавно се обърна. Дънките в чатала му бяха издути и личеше, че възбудата му не е преминала.

Дарио протегна към него двете десетдоларови банкноти и любезно му каза:

— Да си платиш трамвая.

— Да ти го начукам! — отвърна вулгарно момчето, вдигна ръка и раздрънка многозначително връзка ключове.

Дарио почувства, че го побиват тръпки на внезапен страх. И най-малкото насилие и тревога го ужасяваха. А ситуацията можеше да се превърне в опасна. Беше усетил някакво безпокойство още в мига, когато момчето се приближи плътно до него, както си вървеше по улицата, без дори да му е дал знак. Обикновено инициативата за контакт беше от страна на Дарио. Независимо от русата коса и сините очи изобщо не приличаше на педераст, изглеждаше съвсем нормален, стараеше се винаги да носи дрехи, които да изтъкват мъжествеността му, движеше се с подчертана походка на мъжкар. Винаги беше свръхвнимателен. С баща като неговия не можеше да си позволи да не бъде.

Дарио бавно отстъпи към вратата. Беше се презастраховал за подобни случаи — в бюрото си в хола държеше малък двайсет и два калибров пистолет с рязано дуло, достатъчно надежден да уплаши до смърт всеки по-опасен партньор.