Джаки Колинс - Вендета - Отмъщението на Лъки

Бракът беше двустранно споразумение. Ако Лъки някога му изневереше, той никога нямаше да й прости. Беше сигурен, че и с нея е същото.

Блондинката най-сетне се престраши.

— Господин Голдън — измърка тя с глас като на Мерилин и с лек френски акцент. — Аз обичам вашите филми. Такава чест е да се снимам в този филм с вас. — Дълбоко вдишване. Зърната на гърдите й заплашваха да пробият плата.

— Благодаря — измърмори той. Чудеше се къде ли се бе запилял годеникът.

Възхитено кискане.

— Аз би трябвало да ви благодаря.

Розовото й езиче се стрелна и облиза нацупените устнички. В трескавия й поглед блестеше покана да я чука.

Но спасението дойде. Дженифър — хубавата американка, втори асистент. Беше облечена с къси панталони, прилепнала фланелка и бейзболна шапка с емблемата на „Лейкърс“. Навсякъде изкушения.

— Мак е готов за репетиция, Лени — както винаги, Дженифър се втурна да го закриля. Той вдигна дългото си тънко тяло от стола и се протегна.

Дженифър огледа блондинката със снизходителен поглед.

— Опитай се да бъдеш на линия, скъпа — каза тя навъсено. — Знаеш ли кога ще потрябваш?

Блондинката се отдалечи. Никак не беше щастлива.

— Силиконов свят, няма що! — измърмори Дженифър.

— Откъде знаеш? — попита Лени. Чудеше се как така жените забелязват фалшивите гърди по-лесно от мъжете.

— Че то се вижда — презрително отговори Дженифър. — Вие, мъжете, по какво ли не си падате!

— Кой си пада? — каза той. Беше му забавно.

— Е, не и ти — усмихна се дружелюбно Дженифър. — Много е приятно да работиш със звезда, която не очаква да му духаш заедно със сутрешното кафе.

Дженифър, реши Лени, е от същия тип жени, от който е и Лъки. Щом се сети за жена си, не можа да се сдържи да не се усмихне. Жилава външност. Фина вътрешност. Изглежда така, че да паднеш мъртъв в краката й. Силна, твърдоглава, чувствителна, хитра, уязвима и луда. Лъки наистина притежаваше забележителен набор от качества.

Лени се беше женил и преди. Набързо бе сключил брак във Вегас с Олимпия Станислополус, вироглавата дъщеря на Димитри Станислополус, който пък по това време беше женен за Лъки. Олимпия бе умряла трагично от свръхдоза в една хотелска стая с Флаш, наркоман и рок звезда. Димитри бе получил смъртоносен инфаркт. И скоро Лени и Лъки се бяха събрали заедно, защото бяха точно един за друг.

Олимпия бе оставила една дъщеря — Бриджит — сега деветнадесетгодишна и едно от най-богатите момичета на света. Лени беше много привързан към нея, макар да не успяваше да я вижда толкова често, колкото би искал.

— Искам да се запознаеш с Лъки, когато пристигне — каза той на Дженифър. — Тя ще ти хареса, а и ти ще й харесаш. Не може да бъде другояче.

— Няма да й е интересно да се запознава с мене — отвърна Дженифър. — Тя притежава студио, Лени. А аз съм само един обикновен втори асистент.

— Лъки не обръща внимание на тези неща. Тя харесва хората заради това, което са, а не заради това, с което се занимават.

— Щом казваш.

— Виж какво — рече той, стремейки се да й повдигне самочувствието. — Няма нищо лошо в това, да си втори асистент. По този начин си пробиваш път нагоре. Един ден ще станеш режисьор. Нали това искаш?

Дженифър кимна.

— Уредих кола да посрещне жена ти утре на летище „Порета“ — каза тя съвсем делово.

— Аз ще съм вътре в нея — заяви Лени.

— Може и да си на снимки.

— Ами ще ме снимат там.

— Ти участваш във всяка сцена!

— Промени го.

— Никога нищо не променям.

Да. Лъки със сигурност щеше да я хареса.

Алекс Уудс имаше крокодилска усмивка — широка, пленителна и съвсем смъртоносна. Усмивката му поддържаше стабилните взаимоотношения с работещите в киноиндустрията, с които бе принуден ежедневно да общува. Тя ги хващаше натясно и изкарваше от равновесие крехката структура на връзката между един сценарист, продуцент, режисьор и студийния шеф, който просто така би могъл да издигне или да провали всеки филмов автор, колкото и знаменит и талантлив да е той. Присъствието на Алекс беше мощно и това успяваше да изнервя доста хора.

За десет години Алекс Уудс и неговата смъртоносна усмивка бяха написали, режисирали и продуцирали шест значителни филма с голям бюджет. Шест спорни шедьовъра, изпълнени със секс и насилие. Алекс ги наричаше шедьоври, но не всички бяха съгласни — макар че всеки от неговите филми беше номиниран за наградата на Академията, нито един не бе успял да я спечели. Искаше да има шибаната статуетка върху камината на своята проектирана от Ричард Миър вила на морския бряг, за да може да я завре в шибания задник на света — чисто фигуративно казано, разбира се.