Владимир Колев - Императорът на Мбуту

Без да бърза, Негово Величество започна да разлепва черния скоч, с който бе облепен кашона. Понеже бе изпразнил вече първата чаша, Негово величество си наля отново. Но този път остави пълната чаша отстрани. Искаше, докато съзерцава картината да си пийва от питието за богове — френско шампанско.

Хвана внимателно рамката, затвори очи и я подпря опипом до стената. Отвори очи, гледайки встрани, взе чашата и направи няколко крачки назад. Знае се, че всяка картина се възприема по-добре от разстояние.

В следващия момент усети как шампанското се разплиска върху пръстите му.

Картината бе наистина хубава, творение на човек с усет към красивото. Казано по-прозаично, тя бе дело на кадърен професионалист.

Първата, неконтролирана и нелепа мисъл, която мина през главата на Негово Величество бе: „Защо ли поръчах да проектират храма?“ Плисна остатъка от шампанското върху пода.

Отиде до прозореца и разсеяно започна да си прави масаж на челото. Стоя така няколко минути. „Трябва да мисля позитивно!“ — нареди сам на себе си. Обърна се, загледа картината и усети приятна топлина. Отдаде се на чисто естетическо съзерцание: „Каква дълбочина на мисълта излъчва този поглед…“

Негово Величество постоя известно време замислен, после се усмихна.

Три години по-късно, в центъра на столицата Мбуту-Мбуту бе открит Храм на демокрацията и мъдростта — лек, изящен и стилен по своему. Бе съчетал в себе си традицията на империята Мбуту и най-новите виждания на съвременната архитектурна мисъл.

Пристигнаха гости от много страни. Дипломати, влиятелни бизнесмени. Зад стабилни заграждения се изсипа цялото население на Мбуту-Мбуту. Както се полага за такива случаи, бе обещана кльопачка на корем, затова тълпата ревеше възторжено, приветствайки своя император.

В огромната зала на Храма на демокрацията и мъдростта, на централно място, сияейки в неподправено великолепие, бе поставена огромна картина. „НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ХАЙЛЕ & ХАЙЛЕ I С НАГРЪДНИЯ ЗНАК НА «ОРДЕНА НА ГЪСЕНИЦАТА С ДИАМАНТИ»“

А в криптата на манастира Сен Мен сюр Сена бе инсталирана система — последен писък на охранителната техника. Монасите се обзаведоха и с двойка бултериери, които взимаха храна само от ръката на отец Рение.

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕНА РАЗКАЗА: Навън блъскаше дъждът на лятна буря. Бях се излегнал в уютния кръг на нощната лампа и разглеждах репродукции на Салвадор Дали. Дълго гледах „Тайната вечеря“ и така заспах. Останалото бе сън в който се появи симпатичен, бъбрив чернокож с весело-нахални очи.

© Владимир Колев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11887]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00