Владимир Колев - Замъкът на котараците

Инспектор Жано четеше. И усещаше как настръхва. По едно време почувства, че кръвното му хвръква нагоре, а сърцето започва да чука някак на пресекулки. Накрая не издържа и хвърли книгата.

Всъщност — каква ти книга? Книжле някакво… Но се продаваше и по книжарници, и по павилиони за вестници. И вече бе направило автора си богат, защото вървеше като топъл хляб. От корицата на гърба гледаха очите на Малкият Тони. Присмехулни, но не нагли. По своему честни и предизвикващи симпатия. Да, така беше. Колкото и неприятно да е за признаване…

До снимката имаше текст:

„Това може да бъде кратка истина за нещо, типично за времето ни. Може да бъде и импровизация, звучаща като истина. Може да бъде всичко… Но е интересна. Прочетете я! И се заредете с оптимизъм!“

Преди около година, шефът извика инспектор Жано и му възложи спешна задача. От предприятието за унищожаване на износени банкноти беше дошла анонимна информация, че има изтичане. Колкото и износена да е една банкнота, винаги може да направи още един оборот из търговската мрежа. Това правеше проблема наистина опасен. Ако оная напаст журналистите надушат, ела и гледай какво има да става… Никой нормален човек не обича държавата и чиновниците й. Всеки би се смял на историята, в която тъпият държавен чиновник е надигран. А драскачите имат изострен нюх към добре пласиращата се новина. Ако станеше известен гафа с банкнотите, няма сериозна преса, няма жълта — всички ще се захилят злорадо и ще нададат вой…

Накратко, трябваше да се действа. Стегнато, точно и ефективно. И най-важното — бързо! Затова и шефът се спря на инспектор Жано. При него празно нямаше. Притежаваше изострения нюх на хрътка, която лесно лови дирята, а после не я изпуска.

Един оглед, за един предиобяд беше достатъчен на Жано, за да се ориентира. Фирмата за охрана на обекта явно беше укомплектована от две категории хора — тъпаци и кретени. А шефът й бе носител на комбинация от двете основни качества на служителите си.

Отначало Жано имаше съмнения, че става въпрос за канал за износ на банкноти. Но след като се разрови по-надълбоко разбра, че издънката вероятно е творение само на един човек. Благодарение на опита на годините, бързо се ориентира и в технологията. Заплесите не бяха предвидили варианта с вентилацията. Когато тя е спряна, а тя често бе спирала поради аварии, банкнотите можеха да бъдат пускани през една тръба от охранявано помещение. И да попадат в разширител, в неохранявана зала. Тезата защити веднага правотата си — бяха намерени няколко банкноти и в тръбата, и в разширителя.

Кратката справка в личен състав веднага подсети инспектора, кой може да бъде въпросният хитрец. Човек с два престоя в панделата за кокошкарски истории. Техник по поддръжка на въпросната инсталация. Ама тия наистина имаха глави само за да си носят бомбетата на тях. Назначава ли се лисица за пазач на кокошки?…

На това отгоре нервите на глупчото не издържаха. На другия ден след появата на инспектора, гузният не дойде на работа. Не го откриха и в квартирата му. Предвид сериозността на положението, прокурорът не се поколеба да издаде заповед за обиск.

И тук се появи първата засечка. Не намериха никакви, преки или косвени улики. Психиката на тая категория престъпници предпоставяше за случая разновидности на един вариант — банкноти под паркета или банкноти, зазидани в стената… Ако не са в дюшека, разбира се… Но не се намери нищо. Ни-що!

Добрата професионална интуиция на Жано все пак му подсказваше, че ще напипа за какво да се хване. Стая, комбинирана с бокс, легло, бюро, компютър от трети век преди Христа… С такива компютри можеш да си играеш само игрички от забавачницата. Можеш да си… Я да се поразровим из диска. Игра, игра, игра, „Сесил“, игра, игра… „Сесил“? — Да видим… Хоп-па…

Е, правилно са го казали — търси жената. В основата на всяка позабъркана история има и една жена.

Оказа се келнерка от ресторант в квартала. Обикновено хубавичко глупаче, което много бързо изплю камъчето. Малкият Тонио й пускал големи бакшиши, после тя се отбила след работа да пият по кафе, после… Както се казва, станали интимни. Толкова интимни, че глупчото й се хвалеше в едно писмо как правел номера с банкнотите. Трик! Уж не посмял да й го разкаже директно за да не види присъдата в очите й… Приказки за наивници! Коя жена ще се откаже от много пари, па били те даже откраднати? Тарикатът се правеше на интересен. А писмото беше любопитно и точно.