Владимир Колев - Целувка в мъгливата утрин

Анри седна пред пулта и се намести удобно на стола. Светлинките — жълти, зелени и червени — му примигнаха съзаклятнически. Обходи ги с поглед. Нощта бе подредена по познатия сигурен и обмислен начин. Предстоеше поредната безсъница в един разграфен на смени свят. Свят, който не предвижда нищо извън утвърденото по графика. Кой оптимист го беше казал: „Животът непрекъснато ни поднася проблеми. И това е добре. Защото най-сериозният възможен проблем е липсата на проблеми.“?

Пусна телевизора. От него, игриво и отривисто се посипа салса. Дебела кубинка с красив и меланхоличен алтов глас споделяше нещо, разбира се за любовта. Обикновено кубинките са дебели, а мъжете им — чирози. Ама любовта си е любов, независимо от габаритите на любовниците. И макар, че винаги се възпява красотата на любимия, тя доста често липсва. Парадокс. Или полезно ослепяване? Лениво се замисли дали да извади от сака книгата, която зачете в трамвая? Беше му се сторила интересна но усети, че не изпитва желание да потъне пак в интригата. Прищрака дистанционното. Преследване с коли, яростно скърцане на спирачки, каскади някакви. На друга програма двама мъжаги се бият. С упоение. Лошият млати добрия. Няма страшно, след малко добрият внезапно ще набере сили и ще размаже лошия. А тук се целуват като невидели, жената ръмжи от страст. Хубаво, ама такива жени се срещат само по филмите. В къщи страстните лъвици въртят прастарите номера на прабабите си. „Мило, тази вечер не бива, защото…“ Като резултат, мъжете им тръгват по кръчми. „Може би е време и аз да тръгна да давя мъката? — помисли Анри. — Е, хайде — двуседмично женско мусене още не е основание за алкохолизъм. Какво е общото между алкохолизма и смъртта? — И при двете няма връщане назад.“

Нищо ново под слънцето. Под луминисцентното осветление — също.

Върна отново на програмата с мургавата дебеланка. И Елена обича салса. Обича и да се цупи. Но има усета към танца в кръвта си. Достатъчно е да поставиш за малко ръка на чупливия й кръст и ръката ти залепва там. Заслуша се. Мъката, която кубинката споделяше, беше естествена и затрогваща. После тонопеторът сниши звука. От екрана изригна сладък и задъхан женски глас, излизащ от устата на руса красавица:

— Драги зрители. Даваме ви възможност да проявите вашето остроумие. Представете си следната ситуация. Пред вас в парка вървят прегърнати двайсет и петгодишна дама и петдесетгодишен, добре облечен мъж. Оживено си говорят. Внезапно дамата, без да забележи, изпуска нещо. Вие се движите след тях и виждате встрани от алеята великолепен, инкрустиран златен пръстен с рубин. Каратите на рубина са поне двадесет — представяте ли си? — гласът на водещата леко закачи контролирано кресчендо. — Как ще постъпите? За най-остроумната интерпретация, награда. Обичам ви! Телефоните ни са…

Музиката отново се посипа — нежна и тъжна. В контраст със звучалия допреди секунди сладък и подчертано подкупващ женски глас.

Старият лъв прави галантно предложение на младата лъвица. Да я приюти и обласкае при особено изгодни условия. Пръстенът с рубина е основната примамка като начало. Лъвицата, преструвайки се на умерено влюбена, мърка разсеяно. В ресторанта поема примамката с обещанието, че започва да мисли. Но при разходката в парка, без да иска я губи. Честна дума, без да иска! Двамата влюбени отиват до познато заведение, където да изпият по едно за последно. Вечерта няма да завърши с креватна акробатика, но старият лъв се радва и на кафе с коняк. Под приглушената светлина на халогенните лунички на бара, лъвицата търси пръстена, за да му се полюбува още веднъж. Но златното чудо просто липсва. Лошо предзнаменование — а, отиди и се вричай след такова подсещане, дошло направо от небето…

Нищо особено като постановка. Да си лъв е хубаво нещо, но започнат ли да ти падат зъбите…

А телефоните ще прегреят от борци за обещаната специална награда. Бачкадьор от строежите ще обясни, че ако намери такова нещо, няма да го върне на тия, които му пият потта и кръвчицата. А ще си го пропие. Но, като добър християнин, първо ще благодари на бога.

Самотната секретарка, гонеща четирийсетте, ще издекламира с развълнуван глас, че веднага ще върне пръстена — не може да застане на пътя към щастието на двамата влюбени. Защото тя самата е прегоряла в една нереализирана любов, която…

Тинейджър с неуспокоен от мутациите глас ще смутоляви, че амфетамините поскъпват. А и не е лошо да минеш на кока. Тя е къде-къде по здравословна — нали така?