• Пожаловаться

Владимир Колев: Целувка в мъгливата утрин

Здесь есть возможность читать онлайн «Владимир Колев: Целувка в мъгливата утрин» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Целувка в мъгливата утрин: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Целувка в мъгливата утрин»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Владимир Колев: другие книги автора


Кто написал Целувка в мъгливата утрин? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Целувка в мъгливата утрин — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Целувка в мъгливата утрин», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Хитър пенсионерски глас ще поясни авторитетно, че пръстенът естествено, би трябвало да бъде върнат. Но виждате какви са времената, а какви — пенсиите. Как да го върнеш, когато знаеш, че после ще ти се смеят?! И с основание. Виж, ако беше едно време, когато… Тогава беше друго. Но сега не е тогава…

… Първият, който се обади, не се представи, но гласът му звучеше достатъчно дрезгаво. И въобще не обеща да върне пръстена. Опита се да пофантазира, но се обърка и затвори. Вместо тинейджъра позвъня тинейджърка. Размечта се как ще направи тараш на бутиците. И всички тоалети ще се връзват с пръстена. Водещата се опита да я върне към правилата на елементарната икономика с напомнянето, че за да има тоалети, ще трябва да се раздели със златната радост, но тинейджърката мечтаеше мощно: „Няма такова нещо! И тоалети, и пръстен!“ Старата мома започна да рецитира със задушевен глас. Думите й, леко напарфюмирани, все пак звучаха добре. Но водещата я прекъсна, защото следващият зрител вече напираше. След поредния сив отговор, русокосата обяви тържествено очакваната първа награда: Пред дома на победителя ще спре черен мерцедес, който да отведе остроумника и половинката му в разкошно заведение, където ще ги глезят като специални гости. Заведението се нарича „Златният пръстен“. Намира се на улица… и предлага…

Анри се усмихна. Дори да се обади и да спечели, не би могъл се възползва от перспективата за сладката глезотия — няма вариант да избяга от работа. А и възстановяване на нормалния тон с Елена не става за една вечер. Трябват поне два-три дни. Нейно превъзходителство би си помислило, че това с мерцедеса и кръчмата е номер, защото от две седмици не са правили секс. „Мъжете са способни на всичко щом ги удари хормона.“ Така е, мила. Но и с жените е така… Затова мъжете и жените се помиряват. Или се развеждат…

След поредната доза меланхолична салса отново разблокираха телефона. Без оформена мисъл в главата, Анри набра номера. Естествено, заето. Набра пак. Я, свободно. И гласът на водещата: „Вие сте!“

— Защо ли ми се стори, че дамата умишлено изтърва пръстена?…

— Защо ли?… — изчурулика любопитно водещата.

— Спомних си нещо от Бранислав Нушич. Преди матурата, баща му очертал алтернатива: Ако си вземе изпита — златен наполеон. Ако го скъсат — як бой. Не предвидил, че има и трети вариант. Младият тарикат се прибрал сияещ и обявил, че взел матурата с отличие. Получил си наполеона. А после си изял и боя.

— Не Ви разбирам — изчурулика пак русата.

— Обикновена аналогия. Изисканата дама действа като младия нехранимайко. След разиграването на етюда „Боже, няма го!“, е даже в по-добра позиция от хайманата: подсигурила е пръстена и може да откаже на стария лъв. Затова ми се стори, че го изтърва не чак толкова неволно на определено, забутано място.

— Доколкото разбирам, и Вие не се каните да върнете пръстена? — подпита водещата.

— Би го върнала и то евентуално, само дамата с напарфюмираната душа. С въздишка. А после цял живот би продължила да въздиша. Защото тя, така или иначе, непрекъснато съжалява за нещо. Затова животът й е такъв разнебитен.

— Не вярвате в доброто начало? — уточни за последно водещата.

— Напротив, вярвам! Но вярвам, че този на небето разпределя пръстените. А не ние — тарикатите на дребно… Вярвам и в здравословния егоизъм.

— А какво ще направите с пръстена? — вече без особено любопитство попита водещата.

Думите, които чу да излизат от собствената му уста, прозвучаха неочаквано и за самия него:

— Ще го подаря на жена си. С уговорката, че записвам пореден факт в тефтера с греховете си. Ако се сети да ме попита откъде имам пръстена, разбира се.

И затвори телефона, ядосан на себе си. Слабохарактерник и глупак, който излива на показ егоизма си пред хиляди слабохарактерни глупаци. Светлинките на мнемосхемата продължаваха да намигват все така приятелски, но Анри не им обърна внимание. Извади книгата и зачете с усилие. Нищо особено, но все пак става за убиване на дългите нощни часове. Успокои го.

* * *

Прибра се към девет сутринта с натежала глава. Елена зареждаше миялната машина. Когато мъжът й приседна мълчаливо до масата, тя остави чинията и му направи кафе. Ясно, помиряват се. Малко чудо: в историята на семейните войни, за пръв път тя вземаше инициативата за примирие. След като му поднесе кафето, застана зад него и го целуна по врата. Отиде до уредбата в ъгъла. В здрача на мъгливата утрин, от ъглите на стаята тихо изстена познат женски глас, който запя за прастарото, повтарящо се чудо. Елена застана пред него и го покани с жест. Анри усети познатата тръпка, която тялото й предизвикваше в него. Стана, прегърна я. И чу думи — тихи, но достатъчно разбираеми:

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Целувка в мъгливата утрин»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Целувка в мъгливата утрин» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Владимир Колев
Отзывы о книге «Целувка в мъгливата утрин»

Обсуждение, отзывы о книге «Целувка в мъгливата утрин» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.