Владимир Колев - Императорът на Мбуту

— Да излезем. Искам да запаля цигара.

След като отец Навал изгаси осветлението, двамата мъже усетиха плътността на предизгревното притъмняване. Между дърветата самотно прозираше само разкошната като диамант искра на Венера.

— Да ти идва нещо на ум? Някакво усещане, някакъв вътрешен глас? — попита инспектор Жано.

Отец Навал взе от ръката му кутията и опипом си извади цигара. Запали я, помълча, изкашля се.

— Нещото е само едно. Но много силно, настойчиво! Ако ти го кажа, не се връзва със засуканите фабули, които витаят около твоя занаят.

Инспекторът се засмя.

— Нямаш си на представа колко прозаичен може да бъде занаятът ми. И с колко елементарни схеми на действие се сблъсквам понякога…

— Преди години — започна отец Навал, — тук се завъртя един… Продукт на смесен брак на французойка с африканец.

— Продукти ли ги наричате, или чада Божии?

— Някои са продукти, а други чада Божии — отказа да забележи иронията отец Навал. И продължи: — Продуктът искаше да стане послушник и да поеме по пътя на служението на Бога. Ама му беше много гореща кръвта и не издържа дълго. Казваха, че се записал в Чуждестранния легион. Но и от там избягал. Чувал ли си за държавата Мбуту?

— Срещал съм нещо по вестниците… Май беше някъде из Африка. Ама къде точно — не помня — призна инспекторът.

— Това което аз знам е, че в резултат на гражданска война, държавата Лемото се разцепила на две. Едната половина станала република с пожизнен диктатор, наричан за по-благозвучно президент. Другата, Мбуту пък е монархия с пожизнен император. Та, нашият човек станал император…

— Това има ли нещо общо с кражбата на картината? Или искаш да ми съобщиш, че сте решили да поставите мемориална плоча в парка на манастира? — подсмихна се инспектор Жано.

— Преди три дни тук цъфна Негово Величество със свита, натоварена в пет Мерцедеса. И направо заяви, че бил дошъл за да купи картината. Знаел, че манастирът се намира във финансово затруднение и бил готов да ни предложи добър вариант. Без да го питам за цена обяви с гордост, че е готов да жертва двеста хиляди. Докато му казвах няколко пъти все едно и също — тази картина принадлежи на Бога и на манастира — той няколко пъти вдига цената. Стигна до милион. След поредния отказ заяви, че оттук-нататък картината все пак ще продължи да принадлежи на Бога, когото много почитал, но и на империята Мбуту, която отговорно управлявал…

Инспекторът отиде до колата и нареди по телефона каквото трябваше. Че личната среща с Негово Величество трябва да се уреди възможно най-бързо.

… Докато обясняваше колко уважава френската държава и държавност, Императорът поръча шампанско. После продължи да бърбори за милите спомени и за решението си да се отдаде в служба на Бога още на младини. Обстоятелствата се променили и се наложило да поеме по друг път, но Негово Величество винаги е носил в сърцето си любовта към Франция. Майката на съвременната модерна държавност и демокрация, която…

— Извинете — прекъсна го тихо, но достатъчно твърдо инспекторът. — Дошъл съм да говорим по друг въпрос.

— На Ваше разположение съм. Слушам Ви инспекторе. — Императорът се намести удобно в тапицирания в златистожълто фотьойл.

— Преди три дни сте посетили манастира Сен Мен сюр Сена?

Императорът кимна в знак на съгласие. И поясни:

— Нали Ви казах, че имам сантимент от младостта, свързан точно със Сен Мен… Неговите непребродни гори, поляните сред тях… — Императорът явно имаше слабост към изящна литературна изразителност. Това, което може да бъде казано с две думи, при него се казваше с двеста.

— Предлагам да говорим по същество — предложи инспектор Жано. — Без вариации по темата. Вие сте предложили на отец Навал някаква сума за една картина…

— Точно така, точно така — побърза да се съгласи Негово Величество. — Докато се подготвях за служението си, аз всеки ден прекарвах часове пред тази вълшебна картина. Магията, която струи от нея ме караше да мечтая как някога, когато стана богат, ще я купя и ще построя в сърцето на моя континент храм, достоен за нея. Храм на демокрацията и мъдростта. Добре звучи, нали?… Ето, че това време дойде и аз заявих на отец… как му беше името… — Навал, да Навал. Предложих му добри пари. Но той се оказа ужасно безтактен и неотстъпчив!

— Има ли някаква връзка между Вашето предложение и изчезването на картината тази нощ? — осведоми се инспекторът.

— Нима тя е изчезнала? О, Боже… Знаете ли, инспектор… как се казвахте — Жано, да Жано… Инспекторе, може би това е знак от Бога. Даже, ако бъда малко по-смел в предположенията си, няма да се учудя, ако тази картина се появи след време в моята родина. Там ще й се окаже подобаващата почест. За нея ще бъде построен специален храм. Представяте ли си — „Храм на демокрацията и мъдростта“ в сърцето на Черния континент. Този храм ще символизира…