Владимир Колев - Императорът на Мбуту

Лесно откриха и мястото, на което е била паркирана колата. Върху меката крайпътна пепел, учебникарски ясно личаха следите от гумите й. Съдейки по цолажа им, това бе някаква малолитражка. Ако бъде намерена, лесно ще бъде идентифицирана. И какво от това? Най-вероятно тя няма да бъде намерена. Защото ще е потънала своевременно в някой язовир. Ако не е била взривена на някоя горска поляна. Освен това, гарантирано, е крадена.

Три дни преминаха в търсене на нещо по-съществено и уличаващо Мбутийския император. Нещото така и не бе открито. На четвъртия ден предадоха на инспектор Жано веднага да отиде до хотела, в който е отседнало Величеството и да си вземе довиждане, заедно с подаръка. Нали в инспекторската персона се олицетворява френската държавност…

Жано отиде до хотела чак по обяд. Величеството току що бе отпътувало за аерогарата, но бе оставило подаръка. Свой портрет в цял ръст. С ордена на най-високото отличие на империята Мбуту „Златна гъсеница с диаманти“. Вероятно, за да се подсили ефектът имаше и посвещение:

„На моя приятел, инспектор Жано. Приятелю, надявам се да не взимаш прекалено лично професионалните си амбиции. И да се научиш да приемаш фактите такива, каквито са.

Горя от нетърпение да се прибера в страната си, в сърцето на Черния континент. Ще възложа на най-добрите си архитекти да проектират храм, достоен за творението на един велик художник.

Нека името на този художник да остане една наша малка, приятелска тайна!

ВАШ ЗАВИНАГИ:

Генералисимус на Мбуту;

Сеньор на ордена на ловците;

Велик председател на съюза за защита на певците-синигери;

Патрон на лигата на астрономите-традиционалисти;

Кавалер на ордена «Златен банан» I степен;

… Поради вродената си скромност ще пропусна останалите 28 титли и звания. Ще завърша с най-важното за мен:

Кавалер на ордена на «Златна гъсеница с диаманти»

ИМПЕРАТОР НА МБУТУ ХАЙЛЕ & ХАЙЛЕ I“

Портретът бе дело на кадърен професионалист. Инспектор Жано помоли двама полицаи да го занесат до жилището му на „Рю дьо нюи“ № 47. Един обикновен инспектор не получава всеки ден подарък от император.

През същата нощ, на разклона на основното шосе, минаващо в близост до манастира, бяха извършвани внезапни полицейски проверки. Единият от полицаите си спомни, че е проверявал два пъти документите на шофьор, чиято кола, червена на цвят, бе отишла по шосето към селцето и манастира и се бе върнала оттам. И това се бе случило горе-долу по време на кражбата на картината. Друго. Картината е можела да бъде поставена само на задната седалка на малката кола, защото не би се побрала в багажника. Полицаят бе категоричен: ако е имало картина, би я запомнил. И съответно, би проверил как стоят нещата. „Моля ви се, господин инспектор! Не сме от вчера…“

Едва на петият ден се достигна до нещо по-съществено. В Ливри, на няколко километра от манастира живееше Дени Боазон, скромна местна знаменитост, първи пияница на селото.

Той си спомни, че когато се прибирал от кръчмата около един и половина след полунощ, видял на улицата до плевнята спряла кола. Червено Рено, малолитражка. Когато го доближил, Реното потеглило.

— До плевнико има стълб с улична лампа. Бдително отидох да огледам на място, макар че малко трудно движех. Тук хората са проклети, гос’ине. Мина ми през ума, че някой може да ми подпали плевнико. Не миришеше на изгоряло и си помислих, че някой е спрял да пусне една вода. Човещина, гос’ине…

Преровиха плевника. Дълбоко в сламата намериха заровен голям плосък кашон, облепен с черен скоч.

Инспектор Жано разпореди да не го отварят, а да го закарат в жилището му на „Рю дьо нюи“ № 47. След като го качиха на втория етаж, полицаите останаха долу в колата. Около половин час по-късно, инспекторът им се обади да дойдат. Нареди им да вземат кашона. Отидоха при селската плевня и отново го заровиха в сламата.

На въпроса на съобразителния сержант няма ли да оставят секретен пост някъде наоколо, инспекторът отвърна с прозявка:

— Нощем трябва да се спи. Кого да накажем да остане буден и да си приказва със селските таласъми?

Две седмици по-късно, при съблюдаване на всички мерки за секретност, в двореца на Негово Императорско Величество Хайле & Хайле I, Генералисимус на Мбуту, бе доставен голям плосък кашон.

Негово Величество изгони всички от залата и благоволи да си налее сам чаша френско шампанско. Нещата се подреждаха по ноти. Вече бе започнало проектирането на великолепния Храм на демокрацията и мъдростта.