Лора Роуланд - Шинджу

Иначе как щеше да спре младия Ниу и как щеше да докаже собствената си невинност?

Еиичан стоеше загледан в бликащата от обезглавеното тяло кръв на любимата господарка. В съзнанието му изплува спомен — един ден преди много години в имението на баща й, когато той беше едва на десет, но вече ужасяващо грозен и отблъскващ, младите самураи — синовете на васалите на баща й, се нахвърлиха върху него с дървените си мечове и с викове:

— Убийте грозния демон! Смърт на уродливото чудовище!

Въпреки внушителния за годините си ръст и сила Еиичан бе слуга и нямаше право да се съпротивява. Вече виждаше собствената си смърт, когато се появи тя — прекрасната седемгодишна дъщеря на господаря. Един жест на малката й ръчичка и нападателите се оттеглиха. Тогава тя се приближи до него, погали го по главата, усмихна се и каза:

— От днес нататък ще бъдеш мой слуга.

Той мълчеше, неспособен да изрази благодарността си, и мълчанието му явно й харесваше. Оттогава единственото му желание бе да изпълнява заповедите й. И не бе допускал, че някоя от тях може да му причини такава болка и страдание…

— Еиичан, чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти казвам? — викаше Сано с нарастващо отчаяние. Смъртта на господарката Ниу значително намаляваше шансовете му да спаси собствения си живот и чест. Но може би все още имаше шанс да спаси шогуна . От тайното съвещание в лятната вила на младия Ниу Сано бе разбрал, че покушението ще бъде скоро. Може би мълчаливият Еиичан знаеше нещо или разполагаше с информацията, която му бе необходима. — Знаеш ли къде е младият господар и кога възнамерява да убие шогуна ? — искаше му се да хване слугата и да го разтърси, но се боеше достатъчно, за да стои на почтително разстояние. — Ако знаеш, кажи ми. Моля те!

Слугата не даваше никакви признаци, че го е чул или разбрал. Вместо това положи меча си до тялото на мъртвата си господарка. После отиде при писалището до прозореца и посочи листа хартия, който лежеше там.

Прощално писмо на господарката Ниу!

Сано го грабна нетърпеливо с надеждата, че нейното послание по някакъв начин ще му помогне. Погледът му пробяга по страницата. Усети, че го обзема отчаяние.

До моя скъп и единствен син Масахито

Искам с това мое последно послание да те уверя, че те обичам повече от всичко и от всички на този свят. За да те защитя, поръчах да бъдат убити Юкико, Норийоши и Охиса. Освен това наредих на Еиичан да убие Сано Ичиро, но секретарят му намери смъртта си вместо него. Приеми тези ужасни деяния като доказателство за обичта ми, която ти никога не би ми позволил да изразя открито с думи или жестове.

Сега, независимо от дълга към баща ти, цялото ни семейство и върховния ни господар шогуна, аз не мога да понеса да те предам. Затова избирам джигай, единствената възможност, която ми остава, за да спася честта си, след като съм се провалила пред теб и пред всички, на които дължа вярност.

Предсмъртните ми желания са две. Първото е да засвидетелстваш почитта си към духа ми, като не извършиш замисленото предателство, защото то ще те погуби. Зная, че ако остана жива, няма да уважиш тази моя молба, затова те моля — уважи я сега. Не позволявай да се окаже, че съм умряла напразно.

Второто ми желание е Сано Ичиро да те възпре и да спаси семейството ни от смърт и опозоряване, тъй като аз не мога.

Сега се сбогувам с теб, скъпи мой сине. С волята на милостивия Буда един ден може да се срещнем отново в отвъдното.

Сано се облегна отмалял на стената. Най-после разполагаше с доказателство за убийствата и за собствената си невинност — предсмъртната изповед на господарката Ниу. Едва ли щеше да му е от особена полза, ако преследвачите го убият, преди да се добере до съвета на старейшините. А и няма да спаси шогуна …

— Чети. Писмо. На мен — гласът на Еиичан прекъсна размислите му и Сано рязко вдигна глава. Никога не бе чувал слугата да говори и смяташе, че е ням.

— Чети! — повтори Еиичан, събрал ръце като за молитва.

Сано нямаше защо да губи повече време в яшики . Трябваше да предостави на властите свитъка и писмото на господарката Ниу, за да могат да арестуват младия Ниу и да предотвратят убийството на шогуна. Трябваше да докаже невинността си, преди някой да го е убил. Но може би ако изпълни желанието на слугата, това ще го накара да му каже каквото знае за плановете на господаря Ниу. Сано прочете писмото на глас. Когато свърши, Еиичан изръмжа: