Лора Роуланд - Шинджу

Тя поклати глава и се усмихна по-широко:

— Сано сан, разочарована съм от вас. Вероятно съм надценила интелигентността ви.

И тогава Сано прозря. Всички онези незначителни на пръв поглед подробности, които бе пренебрегнал, се навързаха и оформиха в главата му цялостната картина — съвсем различна от онази, която си бе изградил, отчитайки само най-важните факти.

Сляп ли е бил досега? Господарката Ниу се бе оплакала от него на съдията Огиу. Не братът, а мащехата на Мидори я бе пратила в Хаконе. И тази странна смрад на слугата й, идеща от кесията на врата му — най-вероятно пълна с някакви лековити билки. Да, това бе особената миризма в стаята в нощта на убийството на Цунехико. И пресните драскотини по ръцете на Еиичан — без съмнение и Охиса, и нощният пазач в Тоцука са се съпротивявали на своя удушвач. Сано смяташе, че младият Ниу бе извършил престъпленията, за да се защити. Сега си даде сметка, че господарката Ниу е използвала слугата си Еиичан, за да защити своя син. Бе открил верния мотив, но го бе приписал на погрешен човек. Сано поклати глава — най-накрая бе открил истината, която толкова търсеше, и тя се оказа много разочароваща.

— Виждам, че разбрахте грешката си — засмя се господарката Ниу. — Макар и твърде късно, за да ви е от полза.

Сано знаеше, че трябва да я подтиква да говори — само така можеше да отложи неизбежното.

— Вие сте изпратили Юкико във вилата в Уено — привидно се възмути той. — Пак вие сте примамили Норийоши там с щедри обещания за пари, с които да си отвори собствен магазин. Докато сте гостували у господаря Курода, Еиичан ги е убил и ги е хвърлил в реката, нали?

Господарката Ниу отново се засмя:

— Да. Сега вече доволен ли сте? — после се обърна към слугата: — Убий този натрапник и предай тялото му на дошините .

Еиичан го изправи на крака. Сано направи последен отчаян опит:

— Няма защо да извършвате поредното убийство заради сина си. Не можете да го опазите от самия него. Няма как да скриете държавната измяна, нали? Освен това ще го убият, преди да успее да извърши покушението…

Господарката Ниу не промени нито изражението си, нито позата, но видимо се напрегна.

— Държавна измяна? — повтори тя. — Сано сан, боя се, че подобни обиди и безпочвени обвинения ще превърнат смъртта ви в едно безкрайно мъчение.

Гласът й остана невъзмутим, но скритият трепет му подсказа, че бе успял да я разтърси. Значи не знаеше за заговора, замислен от сина й! Излизаше, че бе организирала четири убийства само за да потули далеч по-невинните му престъпления. Сано наблюдаваше очите й, които издаваха вътрешната й борба — от една страна, не искаше да повярва, че синът й е изменник, но, от друга, прекрасно си даваше сметка, на какво бе способен.

В този миг Еиичан го повлече към вратата и Сано продължи припряно:

— Вашият син заедно със синовете на други даймио планират да убият шогуна и да сложат край на управлението на Токугава!

Вече бяха прекрачили прага, когато господарката Ниу извика:

— Чакай, Еиичан, върни го обратно! Откъде знаете, Сано сан?

Той й разказа всичко. Когато свърши, тя не проговори. Смръщи лице, дълбоко замислена.

Той чакаше напрегнат. Как ли щеше да постъпи? Имаше ли шанс да спаси живота си?

Най-после лицето на господарката Ниу се проясни:

— Имате впечатляващо въображение, Сано сан, щом сте съчинили подобна история — заяви тя. — Само не разбирам: нима наистина вярвате в съществуването на този свитък, че рискувате живота си да дойдете тук, за да го откраднете?

— А вие можете ли да заявите със сигурност, че свитъкът не съществува? — контрира я той. — Не е ли възможно например да се намира сред вещите на сина ви и вие изобщо да не подозирате? Какво мислите, че прави Масахито, когато ходи в лятната ви вила през зимата? Защо просто не идем в жилището на младия господар и да се уверим сами? Какво по-красноречиво доказателство, че греша, ако не го намерим?

Сано заложи живота си на убеждението, че господарката Ниу не би могла да устои на такова открито предизвикателство. И не се разочарова.

— Много добре — отвърна тя, презрителна и високомерна. — Отиваме веднага. А после верният Еиичан ще се погрижи да страдате двойно повече заради това, че ми пилеете времето — тя стана и взе една лампа.

Жилищните помещения на младия господар се намираха в самостоятелна постройка в противоположния край на градината. Най-отпред вървеше господарката, а подире й — Сано, следван плътно от Еиичан. Тя отвори вратата и влезе. Сано се изуми колко малко и голо е жилището на младия Ниу — съвсем различно от всичко, което бе видял до този момент в къщата. Приличаше по-скоро на монашеска килия. Очакваше синът на един даймио да живее в разточителство и разкош, а не в строга, сурова воинска аскетичност.