Лора Роуланд - Шинджу

Сано поклати глава. Съчувствието и разбирането на д-р Ито не му носеха особено успокоение, нито чувство за опрощение. Но започна да проумява защо перспективата да служи като специален агент на Токугава го безпокоеше толкова.

— Когато спасих живота на шогуна … когато убих младия господар Ниу, си мислех, че с това злочестините ми свършват — каза той, като с мъка намираше думите. — Но тази постоянна необходимост да избираш между личното желание и дълга, когато нито едно от тях не ти се струва напълно правилно или погрешно… това водене на разследвания, без да е ясно какво ще се разкрие или кой ще бъде засегнат… За всичко това не съм подготвен и мога да разчитам само на инстинкта си. И рискувам не само живота си, но и честта си… — Сано се засмя. — И какво представлява новият ми пост, ако не същото, но в по-голяма степен? Оттук нататък животът ми няма да бъде по-различен.

— Така ли? — тихо попита д-р Ито.

Сано срещна ироничния поглед на своя приятел и тутакси разбра какво иска да каже. С подкрепата на шогуна той ще притежава огромна власт над живота на хората, ще има дори по-голяма възможност да причинява трагедии, да среща опасността и да разкрива страшни тайни. И противоречието вътре в него все повече ще се засилва. Потребността му от истината няма да намалее, но горко му, ако дръзне да не се подчини на новия си господар! Сано кимна и въздъхна.

— Ясно.

Той спря да крачи и отправи взор към града. Над заснежените покриви на Нихонбаши се издигаше бялата кула на замъка Едо, където му предстоеше да прекара още много дни. Съзнателно избегна именията на даймио и обърна поглед към хълмовете на запад, към плетеницата от канали и към плътната тинеста ивица на река Сумида. Погледна на север към Уено и Йошивара, после на юг, към района на театрите. Обгърна с поглед дребните, смалени човешки фигури, забързани по улиците. Накрая проследи нишките на пътищата, които водеха вън от Едо към далечните провинции.

— Дори сега нещо, което се случва там, може би се нуждае от вашето разследване — каза д-р Ито, изразявайки на глас мислите на Сано.

— Да — Сано застана до самия ръб на стената. Чувстваше се така, сякаш бе надвесен над бездната на несигурното си бъдеще — там, където го очакваха врагове, далеч по-опасни от господарката Ниу и сина й.

— Не ви завиждам, Сано сан. Изправяте се пред голямо предизвикателство.

Неочаквано Сано почувства ведрина в душата си. Нова година бе време за надежда, както бе казал д-р Ито. Тя предлагаше шанс за изкупление. Раните ще зараснат. Времето и опитът ще го дарят с онази мъдрост, която ще стане неговият най-силен съюзник в търсенето на истината. За миг видя как спасява хора, как предава на правосъдието престъпници, как трупа още чест и слава за своята фамилия. В гърдите му плахо се надигна светла вяра, а с нея и нетърпение да пристъпи към новите си задължения като специален агент на шогуна .

— Приемам го — отвърна Сано.

© 2000 Лора Джо Роуланд

© Людмила Левкова, превод от английски

2000

Сканиране и първоначална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: tsveti_lg, 2009

Форматиране и допълнителна редакция: Петър Енчев (haripetrov), 2010

Издание:

Лора Джо Роуланд. Японски загадки — Шинджу

Издателство Труд, 2000

ISBN 9545281693

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/15971

Последна редакция: 2010-05-09 18:00:00

даймио (яп.) — феодален владетел в средновековна Япония

Септември 1688 — март 1704 г. През периода процъфтяват културата и изкуствата. бел.ред.

Старото име на Токио. Столица на Япония от 794 до 1868 г. е Киото (Хеянкио). бел.ред.

йорики (яп.) — началник-отдел в силите на реда

В японския език фамилията предхожда малкото име — бел.ред.

Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции при Секигахара на 21.10.1600 г. Императорът го обявява за шогун през 1603 г. През 1615 г. Токугава превзема централата на Регентския съвет в Осака, премества в Едо седалището на бакуфу, военнофеодалното правителство, и става абсолютен върховен владетел на цяла Япония. Династията Токугава управлява 250 години. — Бел.ред.

джите (яп.) — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч

дошин (яп.) — низш чиновник от силите на реда, полицейски патрул