Цял разтреперан, Блонди скочи. Джеки тръгна към вратата, очаквайки Блонди да го последва. Нямаше какво да се прави. Мисиз Бокс искаше той да отиде оттатък. Не оставаше друго, освен да се подчини.
Още нестигнал средата на стаята, при тях се втурна Дороти. Изблъска Джеки назад в стаята и затвори плътно вратата.
— Бързо — прошепна тя. — Сложете Джеки в гардероба и го заключете! Бързо, че мама ще чуе!
Блонди грабна Джеки и го пъхна в гардероба. Завъртя ключа и го захвърли в камината. Дороти бе готова да отвори вратата. С един скок се намери при нея, отвори сам, грабна ръката й и се спусна по коридора. Не го интересуваше дали вдига шум, сега Дороти е с него. Без нея никъде не би тръгнал. Сега тя му трябваше. Като стигнаха стълбището, зад тях мисиз Бокс отвори своята врата и се затича подире им. Но още неразбрала какво става, Блонди и Дороти бяха стигнали входната врата и вече се спускаха по стъпалата към улицата. Мисиз Бокс реши да ги догони, но когато излезе на предната веранда, те вече се бяха скрили зад ъгъла. Едва сега разбра, че е много късно да ги гони. Щеше да се вдигне врява, хората щяха да чуят. Победена, мисиз Бокс се върна.
Блонди и Дороти тичаха с всички сили. Приближаваха постепенно центъра на града и скочиха в първото попаднало им такси. Озоваха се в другия край на града, мили далеч от мисиз Бокс.
— Боже мой, Дороти — Блонди стисна ръката й, — ако не беше ти, и досега щях да съм там, може би вече мъртъв. Какво толкова има в майка ти, та се подчинявах сляпо на всичките й прищевки? Едва сега за първи път можах да се отскубна от нейната власт. Бог знае откога съм пленник.
— Тя не е с всичкия, Блонди. Но има някаква сила, която подчинява всичко живо. Затова и аз не си стоя у дома. Иначе щях да стана като Герти. Горката Герти!
Таксито спря пред някаква къща. Слязоха, Дороти плати на шофьора.
— Къде отиваме? — попита Блонди.
— Аз живея тук — отвърна Дороти. — Малко да си починем. И се виж на какво приличаш — тя вече му говореше на „ти“. — Като че ли цял месец си пиянствал.
— Сега именно ще се напия и цял месец няма да изтрезнявам — каза той. — Искам да забравя онази проклета вещица.
— Имаш право.
Качиха се в една стая на втория етаж. Дороти запали лампата и му предложи стол. Блонди седна и самодоволно протегна ръце и нозе — сега вече се чувствуваше добре, а и тази Дороти… Стори му се, че е живял в къщата на Бокс цял живот. Дощя му се да прегърне това момиче, харесваше му. Изправи се до нея. Главата й достигаше до рамото му. Притегли я до себе си и я целуна. Колко хубаво беше!
Блонди влезе в кръчмата и попита един от келнерите за Крут, собственика. Седна на една маса и зачака. Среднощната тълпа постепенно пълнеше масите. Имаше две запазени. Електрическото пиано свиреше с всичка сила нови и непознати джазови парчета. Крут винаги се стараеше да предложи на клиентелата си най-модерната музика. Това му носеше добра, печалба. Наближаваше дванайсет без четвърт.
Като видя Блонди, Крут зяпна от учудване.
— Ти какво търсиш тук? — попита той.
— Не е важно. Сядай — каза Блонди и ритна към Крут един от столовете. — Искам нещо да питам.
— Разбрах, че си бил…
— Виждал ли си скоро Солти Бенкс и Нокаут Харис?
— Разбира се. Ей, по това време идват, почти всяка нощ. Искаш да ги видиш ли? Казаха ми, че…
— Това исках да зная. Имаме сметки за уреждане.
— Виж к’во — почна Крут и приближи стола си, — да не ми сервираш някой скандал? Веднага ще се намериш вън. При всяко сбиване губя сумата пари. Всеки предпочита да гледа как се бият другите, а не консумира.
— Няма да има бой. Имат нещо да ми дават. Това е.
— Добре, ама да си знаеш. А си почнал нещо, а…
— Дай сега нещо за ядене. Ще чакам Солти Бенкс.
Крут повика келнера да вземе поръчката на Блонди и застана зад бара. Измъкна пистолета и го зареди. Там, където е Блонди Найлз, може всичко да се очаква.
Блонди се намести и впери поглед във вратата. Дойдат ли Солти и Нокаут, веднага ще ги съзре. Келнерът му донесе да яде. Подир малко Крут отново се приближи и седна до него. Блонди продължи да лапа.
— Един съвет от мене — прошепна Крут. — Нещо в твоя полза.
— Какво именно?
— Сам нищо не можеш да направиш. Събери още неколцина. Тия дни човек сам за нищо не го бива. Искаш ли да успееш, трябва да имаш кой да ти помага.
— Слушай, аз просто ще си взема парите, които ми дължат. И край. Солти Бенкс има да ми дава пари и аз ще си ги взема.
Читать дальше