Ърскин Колдуел - Горкият глупак

— Да — каза Джеки и гърлото му страшно засъхна.

Мисиз Бокс се наведе с ножицата.

— За бога, мисиз Бокс — ревна Блонди с всичка сила. — За бога, недей! Моля ти се, мисиз Бокс!

Вратата внезапно се отвори и в стаята се втурна Герти. Току-що пристигнала, тя бе чула виковете на Блонди. Остана така изненадана от гледката, че в миг онемя.

— Мамо! Какво си намислила?

— Махай се и ни остави на мира!

— Спрете! — изкрещя Герти.

— Слушай, Гертруд, махай се и ни остави да свършим!

Герти се спусна към леглото и изблъска Джеки. После измъкна ножицата от ръката на майка си и я хвърли през прозореца. След това развърза въжетата. Блонди се изправи, а Герти обви шията му с ръце.

— Защо искахте да направите това? — попита тя.

— Гертруд, мисля, че ще е най-добре да ме оставиш да направя онова, което смятам за най-подходящо. Нямаш право да ми пречиш.

— Но не и на Блонди! Няма да ви позволя!

— А на теб какво ти става? — ревна мисиз Бокс.

— Не давам!

— Добре тогава — каза мисиз Бокс и се надигна. — Ще почакам няколко дни да му се наситиш. Но помни, дълго не мога да чакам. Имаш достатъчно време, Гертруд. Хайде, Джеки — и тя го дръпна за ръката, — да вървим. Нека най-напред Гертруд му се насити.

Блонди седеше и просто не знаеше какво да каже, как да благодари на Герти. Опипа се боязливо, сякаш не вярваше, че още е жив. Металическият грак на ножицата още звучеше в ушите му.

— Ела в стаята ми, Блонди — каза Герти и го прихвана през кръста. — Ела да си поприказваме.

Блонди оправи дрехите си и тръгна. Той бе временно спасен.

Посред нощ Блонди се събуди от шум на горния етаж. Някой горе влачеше легло. На пода изтърсиха няколко тежки сандъка, очите му се напълниха с прах, припряно разговаряха мъжки и женски глас. Разсънен, Блонди продължи да се ослушва. Двамата горе излязоха от стаята и тръшнаха вратата. След малко се върнаха пак и вдигнаха още по-силен шум. На пода се стовари още нещо. Разговорът на висок глас пак се подхвана. Блонди се надигна и се помъчи да разбере какво си говорят. Които и да бяха те, очевидно не се и сещаха за болните жени. В този миг вратата на стаята му се отвори и запалвайки лампата, на прага застана мисиз Бокс.

— Ставай и ела горе — грубо заповяда тя. — Имам работа за тебе.

Блонди скочи, облече се набързо и хукна за третия етаж. Там мисиз Бокс и Джеки разговаряха с три жени, явно току-що пристигнали, които уморено се облягаха на стената. Като чуха Блонди, те неспокойно се огледаха. Мъжете, донесли багажа им, бяха вече изчезнали.

— Ела — повика го мисиз Бокс. Блонди приближи. — Тази вечер всичко е препълнено. А ето и три нови, за които няма място. Трябва да си донесеш леглото тук горе и да го сложиш в кухничката. — Блонди се съгласи.

Трите жени се облягаха на стената, побелели от страх.

Блонди слезе, разглоби леглото си и на части го пренесе горе. Мисиз Бокс не му предложи никаква помощ. Той отново сглоби леглото. Една от жените побърза да седне и посегна да изуе обувките си. Може би никога вече нямаше да ги обуе. Мисиз Бокс заведе втората на последното празно легло и й нареди да ляга. За третата нямаше място. За жалост, леглата бяха единични. Мисиз Бокс се изправи пред нея.

— Защо ми идвате, като нямам места?

Жената заобяснява, че не знаела нищо, лекарят й казал да дойде. Но това не намали гнева на мисиз Бокс. Тя само извика Блонди в ъгъла и му зашепна в ухото:

— В стаята до банята има една, която скоро ще умре. Свали я в избата и я сложи върху чувалите. Все едно къде ще умре, нас тук леглото ни трябва. Платила си е до края на седмицата. Докато я сваляш, аз ще настаня третата на нейното легло.

Блонди извърши всичко. Влезе при спящата жена и като запали лампата, тя се събуди. Никоя от пациентките не спеше дълбоко, защото мисиз Бокс непрекъснато сновеше от стая в стая и все търсеше коя да смъкне в избата и да вземе за нея пет долара.

— Моля ви се, не ме изнасяйте! — развика се жената. — Знам какво искате да направите с мене, да ме свалите долу в избата, там да умра. — Блонди спря до леглото й. Жената изстиваше от страх. Конвулсии разтърсваха тялото й. Не беше първата, която щеше да умре в зимника. — Исусе! Помощ! — викаше тя, колкото й глас държи. — Повикайте мъжа ми да ме вземе!… Той не знае къде съм… кажете му да дойде да ме спаси!… Искам у дома да си умра, при Чарли и при децата!… Моля ви, не ме сваляйте долу! Викнете мъжа ми… той ще дойде и ще ме заведе у дома, при скъпите ми дечица!… Как да ги оставя? Чарли… Чарли… Чарли! Ела ме спаси, Чарли!… Боже мой! Не ги оставяй да ме смъкнат в зимника! Не чуваш ли, Чарли… Ела, преди да са ме убили! Ох, божичко, помогни ми! Чарли… Чарли!… Дечица мои сладки!…