Ърскин Колдуел: Дороти

С мен обаче нещо не беше в ред. Нямах търпение. Бях нервен. През цялото време обикалях, не ме свърташе на едно място.

Няколко дни по-късно се озовах в Балтимор. Проверих за работа в трудовото бюро. Работа колкото щеш, но не даваха веднага. Наемаха едва след две-три седмици, да се уверят през това време, че си здрав. Затуй повечето продължаваха към Филаделфия. Лятно време е така. Всички отиват на Север. Почне ли да застудява, отново се смъкват на Юг, спират в Балтимор, додето сезонът ги настигне, после продължават към следващия град. Накрая всички спират в Ню Орлеан.

Не можех да остана в Балтимор. Просто не ме свърташе. Като всички останали, заминах и аз за Филаделфия. От Филаделфия другите продължаваха за Джързи. Но аз не тръгнах. Останах във Филаделфия.

Един ден стоях на Маркетстрийт, недалеч от Общинския дом, и наблюдавах строежа на някакъв нов небостъргач. На отсрещния тротоар забелязах млада жена, която приличаше на момичето, с което разговарях в Атланта. Естествено не беше тя, но поразително си приличаха.

Нищо друго не ми идваше в ума. Цял следобед стоях и мислех за момичето от Атланта, питах се какво да сторя. Трябваше да измисля нещо, знаех, длъжен съм да се върна в Атланта и да я открия. Нали аз я пратих оттатък надлеза на улица „Форсайт“! Тя знаеше къде отива, но ако не бях аз, може би нямаше да иде. Аз я пратих там! А можех веднага да й посоча къде е номер 67! Тя също знаеше къде е. Нали като я видях — зачела обявлението в сгънатия вестник, — стоеше пред самия вход. Но разбираше добре, че е безполезно да влиза. Щяха да й кажат да намине утре. На всички казваха така. Сигурно е предполагала, че ще й дам пари. Право да си кажа, не знаех какво е предполагала. Но и тя като мен беше отчаяна. Прекалено горда, тя не поиска пари за хляб, но все пак е помислила, че може би ще й дам. Имах четвърт долар, но ме досрамя да й го предложа, особено пък след като я пратих в ония хотели. Опитвала къде ли не да си намери работа, тя искаше залък хляб, искаше покрив. Оставаше й само един път и тя го виждаше. Знаеше какво представлява улица „Форсайт“ от другата страна на надлеза. Все някой й е казал. Да речем, случайно срещната жена по гарите. Не може да не са й казали, защото всичко й беше ясно.

Тя без друго щеше да отиде там, не я пратих аз… Тъй си мисля понякога, но това е лъжа. Не друг, аз й казах да отиде оттатък надлеза.

© Ърскин Колдуел

© 1980 Кръстан Дянков, превод от английски

Erskine Caldwell

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ърскин Колдуел. Муха в ковчега

Американска, първо издание

Литературна група IV

Преводач, съставител: Кръстан Дянков, 1980

Редактор София Яневска

Оформление Веселин Павлов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Виолета Славчева

Дадена за набор на 25. V. 1980 г. Излязла от печат на 25. IX. 1980 г. Формат 60/90/16 Издателски № 1629 Издателски коли 15,75 Печатни коли 15,75 УИК 15,74 Цена 1,81 лева

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДП „Димитър Найденов“, В. Търново

07 — 9536622411

5637—72—80

Ч—820

Разказите и повестта, съставляващи настоящия сборник, са взети от следните оригинални издания:

The Bastard & the Poor Fool

Kneel to the Rising Sun

American Earth

Southways

We Are the Living

Gulf Coast Stories

When You Thing of Me

The Complete Stories of Erskine Caldwell

Въведението „Устрем, на който не можеш да кажеш «НЕ»“, е откъс от биографичната книга Call It Experience

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7255]

Последна редакция: 2008-05-11 12:30:00