— Щом не го усукваш, казвай къде отиде тая заран мистър Морис!
— Може би е отишъл в бръснарницата, мисис Марта. Тия дни го чух да казва, че искал да се подстриже!
— Хенсъм Браун! — каза мама и дигна от земята една тънка пръчка, както правеше винаги, щом и омръзнеше да разпитва. — Искам да ми кажеш истината!
— Ама и аз се мъча да ти кажа истината, мисис Марта! — рече той. — Може би мистър Морис е отишъл до дъскорезницата. Тия дни го чух да казва, че му трябвали няколко дъски да запуши дупките на кокошарника!
Мама се завъртя, отиде до вратата и погледна към задната веранда. Старият винаги си държеше въдицата в ъгъла на верандата и мама знаеше това много добре.
— Мисис Марта — каза Хенсъм, — мистър Морис рече, че отива на някаква ливада да види някакви телета.
Мама бързо се обърна.
— А защо тогава си е взел въдицата? — попита тя и погледна Хенсъм страшната.
— Може би мистър Морис се е отказал и е забравил да ми каже — отвърна той. — Може би си е рекъл, че времето не струва и няма какво да гледа телетата.
— Времето не струва и за твоите опашати лъжи, Хенсъм Браун! — каза мама и се запъти към къщи.
Хенсъм скочи и бързо се затича след нея.
— Ама, мисис Марта, аз ти казвам само каквото ми е казал да ти кажа мистър Морис! Ти знаеш, че ако остане на мене, няма да те излъжа, нали, мисис Марта? Аз ти казах това само защото мистър Морис ми каза да ти го кажа и аз винаги казвам, каквото ми кажат да кажа! Някой път съвсем се обърквам, като трябва в едно и също време да кажа истината хем така, хем иначе, мисис Марта!
Мама отиде в кухнята и затвори вратата. Ние я слушахме дълго време да трака тиганите и тенджерите. След това тя отвори вратата и ме повика.
— Обедът ти е готов, Уилям — каза тя. — И на баща ти обедът е готов, но той не заслужава да получи и един залък до края на живота си!
Точно тогава аз погледнах през двора и едва не паднах от учудване. Главата на стария се подаваше зад оградата точно колкото да му се видят очите. Той стоеше зад високата дъсчена ограда и здравата се вслушваше. Аз сръгах Хенсъм в ребрата да види стария, преди да е успял да каже нещо, дето после ще си има неприятности с тате.
Мама усети, че някой се крие зад оградата, излезе на стъпалата и се изправи на пръсти, да види по-добре. Точно тогава старият си скри главата, но мама го беше вече видяла. Тя хукна през двора и отвори портичката, преди тате да успее да се шмугне зад бараката. После го сграбчи за презрамките на панталона и го повлече към стъпалата на верандата.
— Уилям! — каза ми тя. — Веднага да отидеш в къщи, да затвориш вратите и да пуснеш всички щори! И няма да излизаш, докато не те повикам!
Аз станах и пресякох верандата, колкото може по-бавно. Хенсъм взе да отстъпва към ъгъла, но мама го видя и го викна обратно.
— Стой там и нито крачка повече, Хенсъм Браун! — заповяда тя.
Старият се беше доста оклюмал, докато стоеше в двора, и мама го държеше здравата за презрамките. Той изви очи и ме погледна. Аз исках да му кажа нещо, ама ме беше страх от мама.
— И така, Морис Струп — каза тя и го доведе до първото стъпало, — защо развращаваш това бедно, невинно негърче, като го караш да лъже заради тебе?
Старият погледна Хенсъм и Хенсъм заби нос в земята. Сума ти време всички мълчаха и мене ме хвана страх, че мама ще ме накара да си вляза в къщи, преди да чуя какво ще каже тате.
— Виж какво, Марта — каза той след малко и я погледна. — Трябва да е станала някаква грешка. Аз никога през живота си не съм карал Хенсъм да лъже. Хич и на ум не ми е идвало такова нещо!
— Тогава защо си му казал да каже, че отиваш да видиш някакви си телета, когато си си взел въдицата и си отишъл за риба?
Старият пак погледна Хенсъм и Хенсъм се опита да погледне към градината.
— Ако Хенсъм е казал така, Марта — рече тате, — то значи, че ти е казал самата истина, защото точно това съм правил. Ще знаеш, видях едни от най-хубавите телета, които…
Мама го погледна съвсем страшната, ама не каза нищо. Ясно беше, че хич не му вярва.
Тя гледаше стария, както си имаше обичай да го гледа, когато си има на ум още много работи да му казва, ама е много ядосана да ги каже. След това ме викна да обядвам и влезе в кухнята. Тате и аз се умихме в легена на лавицата, влязохме и седнахме. Изядохме, каквото мама ни даде, без да кажем ни думица. Като свършихме, старият отиде в задния двор и се облегна на оградата да си изкара следобедната дрямка.
Всичко беше мирно и тихо.
По едно време погледнах нагоре и видях, че Хенсъм ми прави знаци да отида при него. Пресякох на пръсти двора и отворих портичката предпазливо, да не изскърца.
Читать дальше