Ърскин Колдуел - Бък големият

— Ти нали няма да задиряш Сали Певицата, нали мистър Голям Бък? — попита Джимсън. Двамата с Мозес приближиха стобора и се надвесиха през него. — Всички казват, че Сали Певицата не ги гълтала такива. Някои казват, че изобщо не разбирала какво се иска от нея. И който се опитал да я занася, на решето си е отивал.

— Защото досега не се е появил истинският мъж за нея — натърти Бък Големият. — И аз съм ги чувал тия приказки, но като я катурна, друга песен ще ми запее.

Бък Големият направи няколко крачки към вратата. Мозес отстъпи към пътя. Знаеше той — когато не даваше да я безпокоят, Сали Певицата имаше навика да стреля с пушка. Мозес тръгна назад, но Джимсън си остана на мястото и го повика — да пристъпят още по-близо, та да видят какво ще стане, когато Бък Големият се намъкне вътре.

— От какво те е страх бе? — изхриптя Джимсън. — Бък Големият знае какво прави, иначе щеше ли да бие толкова път чак дотук?

Бък Големият отново си намести панталоните и заобиколи камарата дърва и старото корито, пълно с ръждясали консервени кутии. После стъпи с един крак на верандата и се отпусна с цялата си тежест да провери ще го издържи ли. Стъпалото изскърца и се огъна, но остана здраво.

На двора Джимсън и Мозес стояха до повалената ограда, притискаха се до един от стълбовете и чакаха. Когато Бък почука на вратата, и двамата затаиха дъх, сякаш някой им затъкна гърлата. Поеха си въздух едва като чуха отвътре падането на стол. Моментално подир това издрънча нещо като тиган, съборен я от масата, я от лавицата. Дигна се голям шум. Очевидно изненадата беше необикновена.

— Кой е? — попита Сали Певицата. — Който и да си ти, какво искаш?

Бък Големият ритна вратата с една от жълтите си обувки. Потрепери цялата хижа.

— Пристигна мъжът, когото чакаш — каза той, като въртеше бравата на всички страни. — Отвори, момиче, и пусни добрия мъж да влезе!

— Я се пръждосвай, докато си още здрав и читав! — отсече Сали Певицата. — Нямам време за тебе, който и да си. Обирай си крушите и стой по-далече от моята къща!

— Сладурче — Бък Големият хвана здраво бравата, — знаеш ли откога съм решил да ти се поусуча, дорде е още, топла, гозбата? Приготви ми стола и слагай чиния на масата!

Бък не успя и сантиментър да се отмести, в този миг през паянтовата врата изтрещя пушката на Сали Певицата. Не улучи Бък, но го постресна. Той намести панталони и натисна бравата.

— Хвърли тая играчка, сладурче, че може и ти да пострадаш! — извика той през дупката, пробита от пушката във вратата, — От такива хич не се плаша, ще знаеш.

После натисна бравата и тя се счупи заедно с ключалката. Вратата полека се отвори и през верандата и двора, чак до камарата дърва, се проточи жълт сноп светлина. Той прекрачи прага, а Сали Певицата го гледаше като замаяна. По този начин никой досега не беше влизал при нея. Бък се държеше, като че от нищо на света не се бои, дори от двуцевки.

— Кой си ти? — попита го тя с изскочили от учудване очи.

Той се ухили и устата му се разтегнаха от ухо до ухо.

— Мъжът, когото чакаш, сладурче. Дойдох да те задирям.

Бък Големият мина край нея и додето тя стоеше като вцепенена, огледа я от горе до долу. След това застана зад гърба й, да я види как изглежда отзад. Тя стоеше и не мърдаше.

Джимсън и Мозес се прокраднаха по-наблизо, стигнаха камарата от дърва и застанаха до нея, та да има къде да се крият, в случай че Сали Певицата се окопити и отново грабне пушката.

— Аз съм Бък Големият от другия край на тресавището. Сигурно си чувала за мен от по-рано, цял живот из тоя край съм се въртял. Не е много приятно, че едва сега се сещам за тебе, но нали дойдох! Най-сетне пристигна мъжът, когото чакаш.

Той дръпна стола и седна. Обърса с ръкав жълточервената мушама на масата и се присегна към печката за тигана, пълен с пържени костури, протегнали напред нацупени уста. И докато прибираше рибата с една ръка, протегна другата, взе кафеничето и си напълни чашата. Като свърши и това, отвори фурната и измъкна оттам шепа горещ сухар. През цялото време Сали Певицата стоеше и гледаше с вид на човек, който з този миг се пробужда от продължителен сън.

— Думи няма, знаеш да готвиш, сладурче — каза Бък Големият. — Ох-ох! Ох-ох! Ако имаш от тая намръщена риба и тия топли сухари, всяка вечер ще идвам да те задирям!

Бък Големият налапа парче риба, после цял сухар. Сали Певицата трепна и се наведе да вдигне пушката от пода — беше я захвърлила след първия изстрел. Взе я, насочи я към Бък. Големият и присви око. Бък Големият я стрелна с поглед и налапа второ парче риба.