Паулу Коелю - Алхимикът

— А кое е петото задължение? — попита момчето.

— Преди два дни ти каза, че никога не съм мечтал да пътувам — отвърна Търговецът. — Петото задължение на всеки мюсюлманин е именно едно пътуване. Поне веднъж в живота си трябва да отидем до свещения град Мека.

Мека е много по-далеч от Пирамидите. Когато бях млад, предпочетох да вложа малкото пари, които имах, и да отворя този магазин. Надявах се един ден да забогатея и да отида в Мека. Започнах да печеля, наистина, но на никого не смеех да поверя кристалните си съдове, защото кристалът е много крехка материя. През това време видях да минават край магазина ми много хора които бяха тръгнали за Мека. Богатите поклонници водеха със себе си цяла свита от слуги и камили, но повечето от хората бяха по-бедни и от мен.

Всички те отиваха и се завръщаха доволни, поставяйки на вратите на къщите си парчета плат — символи на поклонението. Един от поклонниците, обущар, който си изкарваше прехраната, като поправяше чужди обувки, ми каза, че почти цяла година вървял през пустинята. Нито за миг обаче не се почувствал така изморен както когато обикалял по няколко квартала в Танжер, за да купи кожа.

— Защо не отидете в Мека сега? — попита момчето.

— Защото Мека е това, заради което живея. Тя ми дава сили да понасям еднообразието на всички тези дни, мълчанието на кристалните съдове по рафтовете, обяда и вечерята в онова отвратително кафене. Страхувам се да осъществя мечтата си, тъй като после няма да има нищо, заради което да живея.

Ти мечтаеш за овце и за пирамиди. Различен си от мен, защото искаш да постигнеш мечтите си. А единственото, което аз искам, е да мечтая за Мека. Хиляди пъти съм си представял как ще премина през пустинята, как ще пристигна на площада, където е Свещеният камък, как ще го обиколя седем пъти, преди да го докосна. Представял съм си хората, които ще бъдат около мен, разговорите и молитвите, които заедно ще кажем. Но се страхувам да не би всичко това да се окаже едно огромно разочарование, затова предпочитам само да мечтая.

Този ден Търговецът позволи на момчето да направи поставката. Не всички виждат мечтите си по един и същи начин.

Изминаха още два месеца, през които поставката привлече много клиенти в магазина за кристал. Момчето пресметна, че ако работи още шест месеца, ще може да се върне в Испания и да купи два пъти по шейсет овце. За по-малко от година стадото му ще се удвои и то ще може да търгува с арабите, тъй като вече говореше този странен език. След онази сутрин на пазара никога повече не се бе допитвало до Урим и Тумим, защото Египет се бе превърнал в мечта, толкова далечна, колкото бе Мека за Търговеца. Всъщност сега момчето бе доволно от извършеното и непрестанно мислеше за деня, в който ще се завърне в Тарифа като победител.

„Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш“, бе казал старият цар. Момчето знаеше какво иска и работеше, за да го постигне. Може би неговото съкровище е било да дойде в тази чужда страна, да срещне един крадец и да удвои стадото си, без да похарчи нищичко за това.

Гордееше се със себе си. Бе научило важни неща, като търговията с кристал, езика без думи и поличбите. Един следобед видя на върха на стръмната уличка някакъв човек, който се оплакваше, че не може да открие прилично място, където да изпие един чай и да си почине от изкачването. Тъй като момчето вече знаеше езика на поличбите, повика собственика на магазина.

— Можем да предлагаме чай на хората, които изкачват стръмната улица — каза то.

— Тук се продава чай на много места — отвърна Търговецът.

— Можем да сервираме чай в кристални чаши. Така чаят ще се стори по-хубав на хората и те ще поискат да си купят кристалните чаши. Защото това, което най-много съблазнява човека, е красотата.

Търговецът се загледа в момчето, без нищо да отговори. Ала същия този следобед, след като се помоли и затвори магазина, седна на тротоара и покани момчето да пушат наргиле — онази странна лула, която използват арабите.

— Към какво се стремиш? — попита старият Търговец.

— Вече ви казах. Искам да купя обратно овцете си. А за това са нужни пари.

Търговецът сложи няколко нови въгленчета в наргилето и всмукна дълбоко.

— От трийсет години имам тоя магазин. Знам кой кристал е качествен и кой не, познавам всичките тънкости на тази търговия. Свикнал съм с магазина си, с размерите му, с клиентелата му. Ако започнеш да продаваш чай в кристални чаши, магазинът ще се разрасне. В такъв случай ще трябва да променя и начина си на живот.