Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Вие твърдите, че Артур би могъл да има интерес от смъртта на Сева — намесих се аз, предизвиквайки изненадата на мъжете. — А в такъв случай дали той не би могъл…

— По-логично е първо да си вземе парите. А после…

— А ако просто е използвал това като предлог? — Стас се засмя, а Денис се изхили. Аз се почувствах като пълна глупачка, но не за дълго. — Размяната на стока и пари не става ли веднага? — попитах решително.

— Ами… не съм специалист по тези въпроси — изсумтя Денис. — Може да става по различен начин. Например Сева може да е вземал стоката само за да я пласира. Вземаш определено количество и го раздаваш на търговците на дребно по нощните клубове, после събираш парите и си получаваш процента. Сева не беше сериозен човек в бизнеса, макар че много му се искаше да минава за такъв. Но без Павлик нямаше никакъв шанс. Почти съм сигурен, че не е бил нищо повече от куриер на Артур.

— Куриер ли? — не разбрах аз.

— Аха. Въпросното междинно звено. С малък процент.

— Значи куриер — повторих и погледнах към Стас, тъй като почувствах нещо като озарение.

Но в този момент Денис отново заговори и озарението ме напусна.

— Маня, пред теб ли убиха Рижия в кафенето?

— Да — кимнах аз. — Дори ме взеха за заложник.

— Ченгетата не успяха да изровят нищо смислено — и жалко! Павлик искаше да разбере кой от нашите хора е толкова чевръст. А смъртта на Сева го натъжи. Мисля, че той с лекота ще преживее загубата на своя роднина, но тук намирисва на липса на уважение, а това вече е въпрос на чест. Затова, приятели мои, ако имате нужда от помощ, можете смело да разчитате на нея.

— При мен дойдоха двама души, които ме разпитваха за смъртта на Рижия — отбелязах. Денис кимна, но аз тъй и не разбрах как да тълкувам жеста му и дали той просто се съгласи с думите ми, или е знаел за онова посещение. — Вася и Вадим — добавих, — двама много сериозни млади мъже.

— Точно така е — подсмихна се Денис.

— Да не би да са натоварени с поръчението да проучат цялата тази работа? — намеси се Стас.

— Едва ли тези момчета са годни да направят това, по-скоро те са видимото доказателство, че Павлик е решил да въведе ред в своята територия. Макар че те може и да извадят късмет… Самият Павлик изобщо не крие, че много иска да си разчисти сметките за двете убийства, които станаха в неговия район. Той дори определи награда за главите на онези малоумници.

— Кои малоумници? — обърках се аз.

— Онези двамата, които пречукаха Рижия. Е, и убиецът на Сева също много го интересува.

— И какво успяхме да научим? — ядосвах се аз, когато вече бях седнала до Стас в колата. — Сева е търгувал с наркотици, дължал е много пари на някакъв си Артур и би могъл да бъде убит от кого ли не. А в задачата се пита как бихме могли да намерим този тип.

— Ще го намерим — отвърна Стас, но не успя да ме убеди.

— Ще го намерим — повторих презрително. — Много се съмнявам в това.

— Напразно се съмняваш. Страшно много напреднахме само за едно денонощие.

— Но ти сам каза, че ако Сева е бил убит от килър, никога няма да открием кой е бил той.

— Вземам думите си назад. Щом с тази работа са се заели нашите мафиоти, има голяма вероятност да го открият. Денис ни обеща подкрепа и това звучи обнадеждаващо, не мислиш ли?

Само свих рамене. В това време Стас спря пред един търговски център и аз полюбопитствах:

— Какво ще купуваш тук?

— Обувки. Няма ли да ги купим най-сетне? Сърцето ми се къса, като се сетя за тях.

По принцип трябваше да изпитам възхищение от такъв късмет. На вас често ли ви се е случвало да срещнете мъж, чието сърце се къса за обувките ви? Лично на мен това ми се случваше за пръв път. Но вместо възторг, изпитах нещо като подозрителност. Всеки път, щом погледнех към Стас, кой знае защо, струваше ми се, че ме водят за носа. И сега отново му хвърлих един пълен с недоверие поглед. А той втренчи в мен кристално чистите си очи, които преливаха от щастие, примесено с детинска неподправеност. И аз покорно се потътрих подире му.

Смело мога да кажа, че ми провървя. Новите доставки пълнеха очите и дори малко се развълнувах, тъй като ми се искаше да изкупя целия щанд. Наложи ми се дълго да избирам и аз с огромна радост се отдадох на това занимание. Дори и вече горчиво да съжаляваше, че ме е довел тук, Стас по никакъв начин не го показа. Той се настани в едно кресло в ъгъла и търпеливо ме зачака, като от време на време се прозяваше, ала щом погледите ни се срещнеха, Стас пламваше от ентусиазъм и разпалено повтаряше: