Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

Мъжете се поздравиха. Стас ни запозна — младежът се казваше Денис, — той седна срещу нас и отдели половин минута, за да ме разгледа.

— Това ли е приятелката ти? — попита накрая и разтегли уста до ушите си.

— Това е годеницата ми — без да му мигне окото, излъга Стас.

— Решил си да се жениш, така ли? — изненада се Денис, погледна ме отново и обяви: — Жалко.

— Защо да е жалко? — повдигна вежди придружителят ми.

— Аз също бих се оженил за нея. Върви им на някои хора…

— Всеки момент мога да се откажа от брака с него — ощастливих го аз. — Според мен той още не е готов за семеен живот.

— Готов съм — обади се Стас, но младежът кимна в знак на съгласие.

— В тази работа не бива да се бърза. Вгледай се в него по-внимателно, помисли. Между нас да си остане, но наоколо има и по-хубави момчета.

— За всеки случай да ти кажа — изсумтя Стас. — Този тип е женен и има две деца. От третия си брак.

— Значи тъкмо е време да се ожени за четвърти път и да се укроти.

И двамата се разсмяха, а аз въздъхнах. В наше време беше толкова трудно да намериш достоен спътник в живота, който да бъде богат, умен, красив, че и да не кръшка. Явно тъй и щях да си умра стара мома.

Когато им писна да се хилят, те изпиха по чаша минерална вода — аз си бях поръчала кафе — и преминаха към сериозните проблеми.

— Защо изведнъж си се заинтересувал от Сева? — попита Денис.

— Мащехата на Маня…

— Зная — махна с ръка той. — Да не би да си решил да откриеш килъра? Няма смисъл. Ченгетата ще тикнат жената в затвора за пет години и всички ще бъдат доволни.

— А защо мислите, че това е работа на килър? — най нахално се намесих аз.

Денис и Стас се спогледаха.

— Добре де — изсмя се Денис — тук няма никакви страшни тайни, тъй че ще говорим откровено. Аз съм сигурен, че жената — не зная как се казва мащехата ти — не е убила Сева. Вчера се позаинтересувах от тази история, понеже Стас ме помоли да го направя. И мога да ви кажа следното: Павлик не си пада по наркотиците, ти знаеш това… — При тези думи Стас изкриви физиономия, сякаш го бе заболял зъб. — Не си пада по тях — повтори Денис — Но… обстоятелствата го принуждават да си затваря очите пред някои неща. Знаеш също и това. А сега ще ти кажа онова, което вероятно не знаеш. Сева беше някакъв далечен роднина на нашия Павлик. Но напоследък те се сприятелиха до такава степен, че вече минаваха за близки хора. Направо за родни братя. Сева смяташе търговията с наркотици за много изгоден бизнес и активно пропагандираше тази своя идея. Тя не хвърли във възторг нашите хора, най-вече защото никой няма нужда от неприятности, а те няма как да не възникнат. Но въпреки всичко Павлик вече не смяташе тази идея за налудничава, което според мен бе плод на старанията на Сева. Самият Сева работеше директно с Артур. Сигурен съм, че това име ти е известно, но, разбира се, вършеха нещата на дребно, защото Рижия никога не би му позволил да се разгърне истински. Сева имаше нужда от подкрепата на Павлик, а Павлик не бързаше да му я окаже, тъй като много добре знаеше как се отнася бандата към всякакви нововъведения. Сред нашите има много хора като теб, които направо откачат, когато стане дума за това… Тъй че, казано с две думи, Сева вършеше разни неща на дребно и чакаше Павлик да узрее. И най-неочаквано щастието ги споходи: някакви малоумници ограбиха някакво кафене и застреляха Рижия. Това беше точно от онези случаи, които с пълно право могат да бъдат наречени дар от Бога. Сева се сдоби с шанса яко да стъпи на краката си. Но най-ненадейно умря.

— Кой има полза от това? — попита Стас. Денис разпери ръце:

— Много хора. Например аз. Аз съм от онези, които винаги са били против идеите на Сева.

— Сериозно те питам — обиди се Стас.

— Ами сериозно ти отговарям. Аз например по това време никак не се харесвах на Артур. Те имаха делово споразумение с Рижия, но нашият Павлик не е Рижия и сътрудничеството с него би могло да не се стори чак толкова привлекателно за Артур.

— Да не би момчетата на Рижия да са решили да го очистят?

— Едва ли — поклати глава Денис. — Сред тях няма човек, който би могъл да изкомандва останалите. Там всеки работи за себе си.

— Напоследък Сева нямал никакви пари. Постоянно вземал назаем.

— Чух за това — кимна Денис. — Павлик беше изненадан от тази работа, тъй като той не бе искал пари от него, макар че му е било най-лесно да постъпи точно така. Полюбопитствах със задна дата и разбрах, че Сева не е платил на Артур за последната партида. Впрочем той е много ядосан от това, тъй като парите никак не са малко.