Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Трябва да се направи нещо. — Сетне взе бутилка коняк, отиде в стаята си, а когато след един час се появи отново, обяви: — Налага се да се оженя. Естествено бих могъл да наема прислужница, но чужд човек в къщата… това няма да го преживея. Налага се да се оженя — с известна паника в гласа повтори той.

— Добре — кимнах в знак на съгласие.

И след два дни в дома ни се появи Рита.

Тя беше с двадесет години по-млада от баща ми и по времето, когато се настани вкъщи, вече бе успяла да сключи три брака, но все несполучливи. С нея веднага се сприятелихме. Рита беше настроена твърде критично към всички особи от женски пол и затова нямаше приятелки. Още от първия ден татко ни предупреди, че няма да допусне да го притесняваме за глупости и че ако започнем да се караме, той много бързо ще сложи край на това, като в същия миг така изгледа съпругата си, че веднага стана ясно какво има предвид. На Рита и през ум не й минаваше да влиза в конфликти с мен, тъй като аз с готовност се съгласих, първо, че тя е красавица и, второ, че се ориентира в живота по-добре от мен, та затова има смисъл да се вслушвам в съветите й. Бях готова да се вслушвам в какво ли не, пък и изобщо нямах намерение да оспорвам красотата и житейския й опит, тъй че нашият живот моментално влезе в релсите.

Рита не бе работила никога и никъде от принципни съображения, съветваше ме и аз да не правя това и по тази причина по пет пъти на ден ме питаше:

— За какъв дявол ти е този институт? По-добре иди на солариум.

Аз също не знаех дали имам, или нямам нужда от института, но бях решена да го завърша и успях да постигна целта си. По това време баща ми вече минаваше за един от видните бизнесмени в нашия град и бе започнал да пие значително по-малко, т.е. ние предполагахме, че е така, макар да го виждахме изключително рядко, предимно в началото на месеца, когато ни даваше пари за насъщни нужди, както и ценни указания как да ги похарчим.

Понякога с изненада научавахме, че татко е на Канарските острови или в Мадейра, но не му досаждахме с въпросите си, защото баща ми не обичаше тези неща. Ала достигащите до ушите ни слухове, че отдавна вече никой не бе виждал баща ми трезвен, ни разтревожиха много сериозно, тъй като напоследък той се оплакваше от здравето си.

— Няма да е зле баща ти да се погрижи за себе си — порицаваше ме Рита, тъй като нямаше възможност да направи това с отсъстващия ми родител, а аз кимах в знак на съгласие.

След като завърших института, на дневен ред се възправи проблемът с моята бъдеща работа и в началото на месеца татко каза:

— Ще помисля по този въпрос. — Но след това по навик изчезна, а когато се опитвах да му напомня за обещанието му по телефона, той все повтаряше: — Ще помисля по този въпрос. А на този етап можеш малко да си починеш.

В резултат на това аз си почивах в продължение на цяла година и вече изобщо не вярвах, че татко ще измисли нещо, та затова в крайна сметка си намерих работа сама, тъй като прецених, че той дори няма да научи какво съм направила, тъй като беше много зает. Ала той научи — подозирах, че Рита ме бе наковладила пред него, защото й беше скучно да се мотае сама из салоните и магазините — и се разгневи.

— Каква е тази работа за две хиляди на месец? — ругаеше ме сърдито баща ми. — Да не би да си сираче? Да се трепеш за такива жалки пари…

Аз изобщо не се трепех, но въпреки това се почувствах предател. И наистина — защо ли позорях баща си? Татко за пореден път обеща да помисли по въпроса; за да му доставя удоволствие, аз напуснах работата си, а друга тъй и не започнах, защото татко внезапно получи инфаркт — изглежда, тази болест бе на особена почит в нашето семейство. С Рита страшно се изплашихме, понеже лекарите в един глас твърдяха, че ако баща ми не престане да пие веднага и завинаги, те не поемат никаква отговорност за здравето му; и макар на мен да ми беше доста трудно да повярвам, че той ще се откаже от навиците си, все пак събрах смелост да си поговоря с него.

— Глупости! — махна с ръка татко, а лекуващият лекар веднага дотърча при него и започна да му говори за възможните последствия — летални!, — като се самонавиваше все повече и повече. Речта му произведе силно впечатление върху мен и аз още на мига, без дори да помръдна от мястото си, се заклех никога да не слагам алкохол в устата си.

След седмица баща ми излезе от болницата и започна да си живее по стария начин.

— Интересно — какво ли ще излезе от всичко това! — въздишаше Рита, отчитайки полемиката между баща ми и лекарите.