Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Дъще, майка ти си отиде от нас.

— Къде отиде? — поинтересувах се.

— В Москва. Там тя ще има друго семейство. Може би мама ще те вземе при себе си, но малко по-късно.

— Ами леля Валя? — сепнах се аз.

— Какво леля Валя? — не разбра баща ми.

— Ще вземе ли при себе си и леля Валя?

— Ами… виж какво… те с леля ти Валя никога не са били добри приятелки.

— Тогава знаеш ли какво… май че няма да отида при нея.

— Чудесно — кимна баща ми, — много се радвам.

Аз също се радвах, защото без мама животът стана далеч по-спокоен. Преди леля Валя губеше цели часове, за да се кара с мама и да я убеждава, че двамата с татко възпитават детето си неправилно, а сега прекарваше същите тези часове с мен. Както вече казах, татко имаше твърде малко свободно време, което запълваше с пиянство, в смисъл че ако разполагаше със свободно време, баща ми заминаваше нанякъде и отчаяно се напиваше или седеше сам-самин в стаята си и мирно и тихо се наливаше с алкохол, без да смущава никого. Леля Валя оправдаваше тези негови постъпки с тежката му работа. В онези години татко беше шеф на вторични суровини и когато си мислех за работата му, постоянно си представях как баща ми пренася ръждиви тръби, тъй като веднъж с леля Валя се бяхме отбили на работното му място и макар че татко не пренасяше никакви тръби, онова, което видях, заседна дълбоко в съзнанието ми. „Баща ми работи на бунището“ — направих заключение тогава аз и тъй като много му съчувствах, неговото влечение към напитките с високи градуси вече ми бе напълно обяснимо.

Сетне времената се промениха. Спомням си, че една вечер татко се върна и заяви:

— Ако е рекъл господ, животът ми ще се оправи, писна ми да ми лепят дела! — След което се прибра в стаята си да убие времето в компанията на една бутилка.

— Сега животът ще се оправи — съобщих шепнешком на леля Валя.

— Кой живот ще се оправи? — намръщи се тя.

— На татко.

— А-а… дано само властта не се смени.

— А какви са тези дела, дето му ги лепят? — сетих се да попитам.

— Той ли ти каза това? — още повече се намръщи леля. Аз кимнах.

— Сигурно ще конфискуват имуществото му — сви рамене тя, но веднага махна с ръка: — Не си пълни главата с глупости! Няма защо да знаеш тези неща.

Скоро татко стана предприемач, а след това — и собственик на голяма фирма. Тези факти ми съобщи леля Валя.

— Не води когото ти падне вкъщи — заяви тя. — Пълно е с мошеници…

Започнаха да ме посрещат от училище и да не ме пускат да играя на двора вечер. За мен това бяха тъжни времена. Най-сетне подозрителността на леля ми към моите приятели се смени с радушие, а тя напусна работата си в библиотеката и изцяло се посвети на дома ни.

Живеехме си много щастливо, аз завърших училище, влязох в института, влюбих се и реших да се омъжа, но леля Валя изпадна в ужас, а татко отсече:

— За нищо на света!

Разсърдих се и дори избягах от къщи, но всъщност не отидох много далеч и не останах там дълго. Още вечерта баща ми ме откри у Света и ме върна под родната стряха. Той беше нехарактерно трезв, говори ми дълго и убедително, наричайки постъпката ми безотговорна, пътьом отбеляза, че Миша — така се наричаше избраникът ми! — не е момче за мен, посъветва ме да не бързам да се омъжвам и ми подари кола, за да не страдам. Новичкият „Опел“ грабна сърцето ми и аз се отказах от идеята да ставам съпруга, макар че още известно време продължих тайно да се срещам с Миша. Но тъй като той си позволи няколко злобни нападки по адрес на моя родител и по-конкретно — нарече го мошеник и крал на боклуците, — реших, че татко е бил прав, че Миша наистина не е момче за мен и скъсах с него веднъж завинаги.

Няколко дни по-късно ни сполетя нещастие — любимата ми леля Валя умря. Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото леля ми никога не се оплакваше от здравето си, а умря от инфаркт. С татко осиротяхме. Баща ми започна да пие повече от обикновено, а аз денем и нощем непрекъснато ревях. След два месеца криво-ляво се посъвзехме и се опитахме да подредим бита си. Аз реших да изчистя една риба, но едва не си отрязах пръста и се наложи да извикам „Бърза помощ“. На другия ден, докато чистех картофи, забравих да затворя чешмата в кухнята, мивката се задръсти от обелките и наводних съседите, защото през това време бях отишла до магазина да купя хляб, но забравих ключовете си в антрето и нямаше как да вляза в апартамента. Татко реши, че с готвенето ще се занимава той, ала едва не направи пожар, понеже забрави кюфтетата на печката. Изобщо мятахме се като риби на сухо и се хранехме предимно по закусвалните, докато един ден баща ми не заяви: