Паулу Коелю - Мактуб

В бара на едно далечно село в Испания, недалеч от град Олит, има знак, поставен там от собственика на бара. „Щом намерих всички отговори, всички въпроси се промениха“. Учителят казал: „Ние винаги се тревожим от намирането на отговорите. Чувстваме, че отговорите са важни, за да разберем смисъла на живота. Много е важно да живеем пълноценно и да позволим на времето да ни открие тайните на нашето съществуване. Ако сме прекалено заинтересовани от това да придадем смисъл на живота си, това пречи на природата да действа и ние няма да сме в състояние да прочетем знаците на Бога“.

Има една австралийска легенда за шамана, който вървял със своите три сестри, когато те срещнали най-знаменития воин по онова време. „Аз искам да се оженя за една от тези красиви девойки“ — казал воинът. „Ако една от тях се омъжи, другите две ще страдат — казал шаманът. — Аз търся племе, което разрешава на мъжа да има три жени“. През годините те обходили целия австралийски континент и не открили такова племе. „Поне една от нас би могла да бъде щастлива“ — казала една от сестрите, когато те вече се състарили и не можели повече да вървят. „Аз не бях прав — казал шаманът. — Сега обаче вече е твърде късно.“ И той превърнал трите сестри в каменни грамади, за да могат всички, които минавали край тях, да разберат, че щастието на един човек, не означава, че другите трябва да бъдат нещастни.

Журналистът Уолтър Карели взимал интервю от аржентинския писател Хорхе Луис Борхес. Когато интервюто свършило, те започнали да говорят за езика, който съществува зад думите, и за човешката способност да се разбират другите. „Аз ще Ви дам пример“ — казал Борхес. И започнал да говори на странен език. След това спрял и попитал журналиста какво му е казал. Преди да успее още Карели да отговори, фотографът, който бил с тях, казал: „Това е «Отче Наш».“ „Вярно е — казал Борхес. — Аз го цитирах на фински“.

Укротителят на животните в цирка е способен да заповядва на слоновете, използвайки много проста хитрост: когато животното е още в млада възраст, той привързвал единия му крак към ствола на едно дърво. Независимо колко силно се борел, младият слон не бил в състояние да се освободи. Постепенно той започвал да си мисли, че стволът на дървото е по-мощен, отколкото е той. Когато ставал възрастен слон, притежаващ огромна сила, било достатъчно да бъде привързан с тънка връвчица към младо дръвче и той вече дори не се опитвал да се освободи от нея. И нашите крака, както при слоновете, често пъти са вързани със слаб конец. Но от детството си ние привикваме към силата на дървесния ствол и не се осмеляваме да се борим. Не разбираме, че за да придобием свободата, е достатъчно просто едно храбро действие.

Учителят казал: „Ти не си готов да търсиш обясненията на Бога. Ти можеш да слушаш красиви думи, но като цяло, те са празни. Също както ти можеш да прочетеш цяла енциклопедия за любовта, без да знаеш какво е да обичаш. Никой никога няма да докаже, че Бог съществува. Определени неща в живота трябва просто да бъдат опитани и никога обяснени. Любовта е такова нещо. Бог, който е любов, е също такова нещо. Вярата е опитът на детството, с онзи магически смисъл, на който ни е учил Иисус: «Децата са Божието царство». Бог никога няма да влезе в главата ти. Вратата, която Той използва, е твоето сърце“.

Абатът винаги казвал, че абат Джузепе се моли толкова много, че е престанал да се безпокои за каквото и да било — нагоните страсти били победени. Тези думи стигнали до ушите на един от мъдреците в манастира в Сцете, който събрал заедно своите ученици след вечерната трапеза. „Вие сте чували, че абат Джузепе няма вече изкушения, с които трябва да се бори — казал той. — От недостиг на борба душата отслабва. Хайде да помолим Господ да изпрати мощно изкушение на абат Джузепе. И ако той се окаже способен да се противопостави на това изкушение, ние ще помолим за друго, и друго. И когато той отново започне да се бори с изкушението, ние ще помолим той никога да не казва: «Господи, вземи този дявол, махни го». Ние ще се помолим в замяна на това той да помоли: «Господи, дай ми сила да победя злото».“

В денонощието има един момент, когато видимостта се затруднява: това е вечерното време. Светлината и тъмнината се смесват и вече не е изцяло светло, нито пък напълно тъмно. В повечето духовни традиции този момент се смята за свещен. Католическата традиция ни учи, че ние трябва да кажем „Добър вечер, Мари“ в шест часа вечерта. Според традицията на инките (кечуа), ако ние се срещаме с приятел на обяд и останем с него до вечерта, трябва да започнем всичко отначало, като го поздравим с „добър вечер“. В сумрак се проверява равновесието между човека и планетата. Бог смесва сянката със светлината, за да види има ли Земята смелост да продължи да се върти. Ако Земята не е изплашена от тъмнината, нощта си отива и на следващия ден отново сияе слънцето.