„Погледни този свят човек, който пресича улицата — казал един дявол на другия. — Мисля да отида и да завоювам душата му“. „Той няма да те послуша, понеже е загрижен само за светите неща“ — отвърнал му неговия компаньон. Дяволът обаче, бързайки делово както обикновено, се облякъл като архангел Гавриил и ето че се оказал пред светия човек. „Аз дойдох да ти помогна“ — казал той. „Трябва нещо да сте ме объркали с някого — отговорил човекът. — Аз не съм направил нищо в живота си, че да заслужа вниманието на един ангел.“ И продължил пътя си, без никога да научи от какво се е отказал.
Приятелката на пътешественика отишла да гледа представление на Бродуей и по време на почивката излязла да изпие нещо. Фоайето било пълно, хората пушили, разговаряли и пиели. Пианистът свирел, но никой не обръщал внимание на музиката му. Приятелката на пътешественика отпивала от своето питие и изучавала музиканта. Той изглеждал скучно — просто вършел работата си и изчаквал почивката, за да свърши. След още едно питие, леко опиянена, тя се приближила до пианото. „Вие сте като болка в гърлото! Защо просто не свирите за себе си?“ — възкликнала тя. Пианистът бил удивен. И след това започнал да свири музиката, която обичал. След няколко минути цялото фоайе замълчало. Когато свършила композицията, се раздали възторжени аплодисменти.
Свети Франциск от Асизи бил популярен млад човек, когато решил за остави всичко след себе си и да се заеме с делото на своя живот. Света Клер била красива млада жена, когато дала обет за целомъдрие. Свети Раймонд Лулий познавал великите мислители на своето време, когато се оттеглил в пустинята. Духовното търсене е по-високо от всичко, то е предизвикателство. Който се прикрива зад него, за да се скрие от проблемите си, няма да се стигне много далече. Не е добре да се отделяш от света, ако не си в състояние да се сприятелиш с някой. Нищо не дава една клетва за бедност, ако вече не си в състояние да припечелиш средства за съществуването си. И няма никакво значение това, че ще станеш скромен, ако вече си страхливец. Едно е да имаш нещо и да го отхвърлиш. Друго нещо е да нямаш нещо и да осъждаш онези, които го имат. Лесно е слаб човек да проповядва абсолютна благотворителност, но какво хубаво има в това? Учителят казал: „Хвалите работата на Господ. Победете самите себе си, такива, каквито стоите пред лицето на света“.
Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което правим е да се държим далеч от хората и при това да отбягваме страданията. По този път ние не рискуваме с любовта, не се разочароваме, не се разбъркват мечтите ни. Лесно е да си труднодостъпен. Не се безпокоим по повод телефонни позвънявания, които трябва да направим, хора, които ни молят да помогнем, благотворителност, която трябва да бъде увеличена. Лесно е да си труднодостъпен. Ние просто трябва да си представим, че живеем в кула от слонова кост, и никога да не плачем. Ние трябва да прекараме остатъка от дните си, просто като играем роли. Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което трябва да направим, е да отхвърляме всичко хубаво, което ни предлага животът.
Пациентът казал на лекаря си: „Докторе, владее ме страх и страхът ми отне цялата радост“. „Тук, в моя офис има мишка, която гризе книгите ми — казал докторът. — Ако аз изплаша мишката, тя ще се скрие от мен и аз ще превърна живота си в гонитба след нея. Вместо това аз преместих своите най-хубави книги на безопасно място и й позволявам да гризе останалите. По този начин, тя си остава само мишка, а не чудовище. Страхувайте се само от няколко неща и съсредоточете върху тях целия си страх — така вие ще можете да бъдете храбри срещайки се с важните неща“.
Учителят казал: „Често пъти е по-лесно да обикнеш, отколкото да си обичан. Ние трудно приемаме помощта и подкрепата на другите. Нашите опити да останем независими лишават другите от възможността да ни покажат любовта си. Много родители на стари години лишават децата си от шанса да им демонстрират същата тази любов и подкрепа, която те са получавали в детството си. Много мъже (и жени), когато ги сполети нещастие, се срамуват от зависимостта си от другите. В резултат, реката на любовта не тече. Вие трябва да приемете от някого знака на любовта. Вие трябва да позволите на другите да ви помагат, за да ви дадат сили да вървите по-нататък. Ако приемете такава любов с чистота и смирение, вие ще разберете, че Любовта нито дава, нито получава — това става едновременно“.
Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. „Изяж тази ябълка“ — казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. „Изяж тази ябълка — настоявала змията. — Така ти ще станеш по-красива за своя мъж“. „Това не ми е необходимо — отговорила Ева. — Той няма друг, освен мене“. Змията се засмяла: „Разбира се, че има“. Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. „Тя е там долу. Точно тук я скри Адам“. Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.
Читать дальше