Паулу Коелю - Мактуб

Откъси от „Писма до моето Сърце“: „Мое сърце, аз никога няма да те съдя и критикувам. Аз никога няма да се срамувам от това, което ще ми кажеш. Аз знам, че ти си любимото дете на Бога и че Той те е заобиколил с величествено и любящо сияние. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз съм на твоя страна, и винаги ще моля благословения в молитвите си. Аз моля ти винаги да намираш помощта и подкрепата, от които имаш нужда. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз вярвам, че ти ще разпространиш своята любов за всеки, комуто тя е нужна или който я заслужава. Моят път — това е твоят път и така ние заедно ще стигнем до Светия Дух. Аз те моля, довери ми се. Знай, че аз те обичам и че се опитвам да ти дам свободата, която ще ти помогне да продължиш да биеш радостно в гърдите ми. Аз ще направя всичко, ти никога да не чувстваш неудобство от това, че постоянно съм около тебе“.

Учителят казал: „Напълно естествено е, че когато ние решаваме да направим нещо, може да възникне неочакван конфликт. Естествено, ние можем да бъдем ранени в този конфликт. Раните се лекуват: от тях остават белези и това въодушевлява. Тези белези са с нас до края на дните ни и ни оказват голяма помощ. Ако в някаква ситуация, независимо от това по каква причина, се засилва нашето желание да се върнем в миналото, ние просто трябва да погледнем тези белези. Белези остават и от белезници и ни напомнят ужасите на затвора — с това напомняне ние се движим напред“.

В своето Послание към Коринтяните Свети Павел ни говори, че сладостта е една от основните характеристики на любовта. Никога не забравяйте: любовта е нежна. Суровата душа не позволява ръката на Бога да я моделира в съответствие с Неговите желания… Пътешественикът вървял по тясна пътека в северна Испания, когато видял човека, изтегнал се в постеля от цветя. „Няма ли да смачкате тези цветя?“ — попитал пътешественикът. „Не — отговорил човекът. — Аз се опитвам да взема малко сладост от тях“.

Учителят казал: „Молете се всеки ден. Дори ако вашите молитви са без думи и нищо не молят, и трудно могат да бъдат разбрани. Направете молитвата ваш навик. Ако отначало ви е трудно, решете за себе си: «Аз ще се моля всеки ден през тази седмица». И подновявайте това обещание всеки следващ ден от тези седем дни. Помнете, че се засилва не само вашата връзка с духовния свят, но вие също така тренирате и вашата воля. С помощта на определени методи ние тренираме дисциплинираност, която ни е необходима за борбата с живота. Няма нищо хубаво в това да забравим да се помолим един ден и да се помолим два пъти на другия ден. Или да се помолим седем пъти за един ден и цялата останала седмица да си мислим, че сме си свършили задачата. Определени неща трябва да стават в нужния ритъм и темпо“.

Умира един зъл човек и на вратата на Ада среща ангел. Ангелът му казва: „За теб би било достатъчно да си направил една добра постъпка в живота си и това може да ти помогне. Помисли си добре“ — казал ангелът. Човекът си спомнил, че веднъж, когато минавал през гората, видял паяк по пътя си и го заобиколил, за да не го смачка. Ангелът се усмихва, а от небето се спуска паяжина, позволяваща на човека да се издигне до Рая. По-близо до паяжината стоят други сред осъдените и започват да се катерят по нея. Но човекът вижда това и започва да ги отблъсква настрани, страхувайки се, че паяжината ще се скъса. В този момент тя действително се скъсва и човекът отново се връща в Ада. „Колко жалко“ — чува човекът гласа на ангела. „Твоето безпокойство за себе си превърна в зло единствената добра постъпка, която ти някога си извършил“.

Учителят казал: „Кръстопътят е свещено място. На него поклонникът трябва да вземе решение. Ето защо боговете обикновено спят и ядат по кръстопътищата. Там, където се пресичат пътищата, са концентрирани две големи сили — пътят, който ще бъде избран, и пътят, който трябва да бъде отхвърлен. Двата са превърнати в единствен път, но само за кратък период от време. Поклонникът може да си отпочине, да поспи малко и дори да се посъветва с боговете, които населяват кръстопътя. Но никой не може да остане там завинаги: щом изборът е направен, той трябва да върви, без да мисли за пътя, който е отхвърлил. В противен случай кръстопътят става проклятие“.

Човечеството е извършвало някои най-лоши престъпления в името на истината. Мъже и жени били изгаряни на позорните стълбове. Културата на няколко цивилизации била изцяло унищожена. Онези, които съгрешавали, като яли месо, били държани на разстояние. Онези, които търсели друг път, били пропъждани в изгнание. Един човек, в името на истината, бил разпънат. Но преди да умре, Той ни е оставил голямото определение за Истината. Не това ни дава увереност. Не това ни прави по-добри от останалите. Не това държим ние в затвора на нашите превзети идеи. Истината е това, което ни прави свободни. „Познай Истината, и истината ще те направи свободен“ — е казал Той.