Патриша Корнуел - Следа

Не че има значение, тъй като и без това рушат цялата сграда…

— От всичко това следва, че можем да изключим асфиксията 4 4 Задушаване поради липса на кислород и прекомерно натрупване на въглероден диоксид в кръвта и тъканите. — Б. ред. като причина за смъртта — кимна Скарпета, насочила очи към тялото. — По-скоро става въпрос за фатално премазване на кости и вътрешни органи, довело до масивни вътрешни кръвоизливи. Очаквам, че коремната кухина е пълна с кръв, парчета от счупения гръбначен стълб, разкъсан черен дроб, пикочен мехур и черва… Несъмнено и от счупения таз. Добре, в седем ще бъда у вас…

— А опашката ти?

— Не го наричай така, моля те.

— Каня и него. С тая шапка прилича на пълен идиот.

— Предупредих го.

— Какво според теб е причинило порезните рани по лицето? Нещо под трактора или в задната му част? — Филдинг докосна полуоткъснатия нос на Уитби, по небръснатата буза се стече вадичка кръв.

— Може и да не са порезни рани — отвърна Скарпета. — С напредването си върху тялото гумата е сваляла и кожата. Тази рана тук… — пръстът й посочи грозно зейналата дупка върху бузата — вероятно е причинена от разкъсване, а не от срязване. За да бъдем абсолютно сигурни, трябва да я разгледаме под микроскоп, търсейки следи от ръжда или грес. Пак с микроскоп ще установим тъканните разкъсвания, които се получават при издърпването на кожата от грайферите и които са напълно различни от срязването. Ако съм на твое място, непременно ще проверя всичко…

— O, разбира се — каза Филдинг и вдигна глава от формуляра за облеклото и личните вещи, който попълваше с флумастер, прикрепен към бележника му.

— По всяка вероятност семейството на този човек ще потърси компенсация за сполетялото го нещастие — допълни Скарпета. — Смърт на работното място, което на всичкото отгоре е доста прочуто работно място…

— Ами да. Най-подходящото за умирачка.

Облечените в латекс пръсти на Филдинг почервеняха от кръвта на премазания, която бликна на струи от почти откъснатия му нос. Свободната му ръка ловко прелисти бележника и започна да рисува нараняването върху скица, изобразяваща човешко тяло. След това се наведе над лицето на мъртвия и започна да го изследва внимателно през предпазните пластмасови очила.

— Не виждам нито грес, нито ръжда — промърмори той. — Което не означава, че такива няма…

— Добра идея — кимна Скарпета, моментално хванала посоката на мислите му. — На твое място бих взела тъканни проби за внимателна проверка в лабораторията. Няма да се изненадам, ако на даден етап някой заяви, че преди да бъде прегазена от трактора, жертвата е била ударена с нещо по главата… Човек никога не знае как ще се развият нещата.

— О, да. Особено когато става въпрос за пари. За много пари…

— Не само за пари — добави тя. — Адвокатите обръщат нещата така, че се говори само за пари. Но преди това има шок, болка, страдание от загубата, подозрение, че някой друг е причинил нещастието. Няма член на семейството, който ще приеме, че става въпрос за една глупава смърт, която лесно би могла да се предотврати. Всеки знае, че опитният тракторист никога не застава на пътя на тежките колела, за да човърка стартера, пренебрегвайки безопасното нормално запалване, което е възможно само когато тракторът не е на скорост… Но какво се получава на практика? Хората винаги търсят най-лесния начин, винаги бързат и в резултат на това просто спират да мислят. Неразделна част от човешката природа е склонността ни да отречем вероятността наш близък да е станал причина за собствената си смърт, умишлено или случайно. Всъщност, няма смисъл да ти изнасям лекции, ти вече си ги чувал…

Веднага след назначаването си Филдинг стана член на съдебномедицинския екип под нейно ръководство. Тя му изнесе първите лекции по съдебна патология, научи го не само на професионална компетентност, но и на прецизните и акуратни съдебномедицински огледи на местопрестъпленията, на високопрофесионалните похвати по време на аутопсиите. С лека тъга си спомни нетърпението, с което младият лекар се нахвърляше върху поредния случай, охотата, с която я придружаваше в съда и слушаше експертните й заключения, огромното желание, с което изчиташе архивите в кабинета й. Сега обаче насреща й стоеше един уморен и амортизиран човек със сериозни кожни проблеми. А самата Скарпета се чувстваше чужда на мястото, от което някога я бяха уволнили.

— Наистина трябваше да ти завъртя един телефон — промърмори тя, докато разкопчаваше евтиния кожен колан на господин Уитби и дърпаше ципа на протърканите му зелени панталони. — Но по случая „Джили Полсън“ ще работим заедно и без съмнение ще го разрешим по най-бързия начин…