Патриша Корнуел - Следа

— Проверка на честотите — каза на Бентън, имайки предвид апаратурата, с която той беше в състояние да провери действието на всички скрити предаватели в чакалнята и кухнята на долния етаж.

— Всичко е наред — долетя отговорът.

Много добре, рече си тя. Долу нямаше никакви подозрителни звуци.

— Нямаш идея в каква каша си се забъркал! — обърна се към доктора тя. — Никога няма да се сетиш кой гледа и слуша цялата тая сцена, на живо и в реално време! А сега сядай! — Тикна писалката обратно в джобчето, внимавайки миниатюрният обектив да остане насочен в него.

Доктор Полсън несигурно се раздвижи. Ръцете му придърпаха един стол, лицето му беше пребледняло.

— Коя сте вие? Какво правите?

— Аз съм съдбата ти, ебалник! — изръмжа Луси, опитвайки всичко възможно да озапти гнева си. Оказа се, че това е трудна работа — много по-трудна, отколкото да се прави на объркана и уплашена. — Правил си тези гадории и с дъщеря си, нали? С Джили! И нея ли насили, мръснико?

Той мълчеше и я гледаше. В очите му имаше безумие.

— Чу какво ти казах! Чу ме високо и ясно, мръснико! Скоро ще ме чуят и отговорните фактори във ФАА! 12 12 Федералната авиоадминистрация на САЩ. — Б.пр.

— Махай се от кабинета ми! — изкрещя той, най-сетне съвзел се от изненадата. По напрегнатите мускули под престилката му личеше, че се готви да се нахвърли върху нея.

— Хич не се и опитвай! — предупреди го Луси. — Да не си мръднал от този стол, преди да ти кажа! Кога видя Джили за последен път?

— За какво става въпрос?

— За розата — подсказа в слушалката Бентън.

— Аз задавам въпросите! — отсече Луси. Отговаряше на доктор Полсън, но й се прииска да каже същото и на Бентън. — Бившата ти съпруга разпространява невероятни истории… Знаеш ли за тях, доктор Чики?

Той навлажни устните си. Очите му продължаваха да гледат налудничаво.

— Според нея ти си причината за смъртта на Джили… Това знаеш ли го?

— Розата — прошепна в ухото й Бентън.

— Тя твърди, че си отишъл да видиш Джили малко преди смъртта й. Занесъл си й роза. О, да, ние знаем за тази роза. Повярвай ми, всичко в стаята на горкото момиченце беше изследвано, при това най-подробно!

— В стаята й е имало роза?

— Накарай го да я опише — каза Бентън.

— Ти ще кажеш — отвърна на доктор Полсън тя. — Откъде я взе?

— Нищо не съм вземал. Не знам за какво говорите.

— О, я стига! Не ми губи времето!

— Нали няма да отидете във ФАА?

Луси се разсмя и поклати глава.

— Господи! Задници като теб трябва да ги ликвидират до девето коляно! Нима наистина мислиш, че ще ти се размине?! Разкажи ми за Джили! Всичко, без да скриваш каквото и да било. А после може би ще поговорим и за ФАА…

— Изключи това! — прошепна той и посочи писалката камера.

— Разкажи ми за Джили и ще го изключа.

Той кимна с глава.

Тя докосна писалката, сякаш я изключваше.

Полсън я гледаше с широко отворени, недоверчиви очи.

— Розата — повтори Луси.

— Кълна се в Бога, че не знам нищо за никаква роза! — пламенно рече той. — Никога не бих причинил нещо лошо на Джили! Какво казва тя? Какво казва онази кучка?

— За Сузана ли питаш? — изгледа го Луси. — Много неща казва. И от начина, по който ги казва, излиза, че ти си причина за смъртта на Джили. По-скоро за убийството й…

— Не! Боже Господи! Не!

— И с Джили сте си играли на войници, нали? Обличал си я в камуфлажни дрехи и си я обувал в ботуши, нали, задник? Събирал си у дома разни перверзници, за да играете гадните ти игри!

— О, Боже! — простена мъжът и закри очите си с длан. — Каква кучка! Това си беше само между нас…

— Между вас?

— Между Сузи и мен.

— И още кой? Водил ли си и други хора да участват в игрите?

— Това си беше моят дом!

— Господи, каква свиня! — изгледа го с отвращение Луси.

— Вършил си гадости пред очите на невръстната си дъщеря!

— Ти от ФБР ли си? — попита Полсън и отвори очи. Бяха безжизнени като на акула и в тях се четеше смъртна омраза. — Оттам си, нали? Знаех си аз! Нямаше как да не стане! Всичко в живота ми се обърква по този начин! Пак съм прецакан!

— Аха, сега разбирам — кимна Луси. — ФБР те принуди… Нямаше друг избор, освен да ме накараш да се съблека за преглед, нали?

— Това няма нищо общо — глухо промърмори той. — Няма никакво значение…

— Според мен има, при това много — иронично отвърна тя. — Скоро ще разбереш това. А аз не съм от ФБР. Нямаш чак толкова късмет…

— И всичко беше заради Джили, така ли? — попита Полсън. В гласа му пролича известно облекчение, но тялото му продължаваше да е отпуснато върху стола. — Аз обичах дъщеря си. Господ ми е свидетел, че не съм я виждал от Деня на благодарността…