Патриша Корнуел - Следа

— Спиро… какво?

— Спирометрия. Дишаш и издишаш в една машина и тя ти мери респираторната функция…

— Разбрах. Едно време, когато пушех, вероятно бих я повредил, нали?

— Да, при пушачите това е твърде вероятно — кимна Скарпета.

— Ясно. Значи Едгар Алан Пог наистина е имал проблем. Трябва ли да разбирам, че все още го има?

— Как да кажа… При положение че вече не се излага на въздействието на формалдехид и други дразнители от същия вид, заболяването му би трябвало да не прогресира. Това обаче не означава, че се е възстановил, защото тази болест е свързана с някои необратими увреждания, най-вече върху кожата. Белезите остават завинаги. Бих отговорила на въпроса ви положително — да, той все още има проблем… Не мога да кажа доколко този проблем е сериозен.

— Значи би трябвало да ходи на лекар. Мислите ли, че можем да открием името на личния му лекар от старите медицински картони?

— Ако все още са запазени, те трябва да се намират в централния щатски архив. Но на този въпрос трябва да ви отговори доктор Маркъс, тъй като аз нямам никакви пълномощия тук.

— Аха. Доктор Скарпета, вие вероятно разбирате, че търся експертното ви мнение с цел да разбера какво е сегашното здравословно състояние на този човек. Дали е все още толкова болен, че се нуждае от пряка медицинска, а може би и болнична помощ, или се поддържа с лекарства?

— Разбира се, че може да се поддържа с лекарства. Но обратното също е възможно. Ако наистина се грижи за здравето си, той би трябвало да се държи далеч от болни хора, да избягва онези, които имат грип или простудни заболявания и съответно са заразни. Не бива да допуска никакви възпаления на горните дихателни пътища, тъй като белите му дробове вече са увредени и нямат капацитета, който имат, да речем, моите или вашите… В този смисъл той е под заплахата да се разболее сериозно, най-вече от пневмония. Или от астма, ако организмът му е податлив към нея. Твърде вероятно е да ползва лекарства с рецепта, например стероиди. Може да приема и антиалергични и други препарати, но може и да не взема нищо…

— Ясно, ясно — размаха ръце Браунинг, а челюстите му усилиха яростната си дейност. — Ако случайно му се наложи да влезе във физическа схватка с някого, най-вероятно ще остане без дъх…

— Възможно е — кимна Скарпета. Това продължаваше вече повече от час и тя се почувства смъртно уморена. Цял ден не беше хапнала почти нищо, енергията й се изчерпваше. — Но той може и да е достатъчно силен, стига да ограничава физическите си усилия. В смисъл да не прави кросове и да не играе тенис. Ако е приемал стероиди за по-продължителен срок, най-вероятно е с наднормено тегло. Оттам и издръжливостта му ще е по-малка. — Дългите оранжеви снопове започнаха да шетат под навеса за дърва зад къщата. Миг по-късно се обединиха в едно светло кълбо, концентрирано върху вратата. Там едър униформен полицай беше вдигнал тежките клещи за рязане на болтове и ги насочваше към катинар на масивни куки.

— В такъв случай не ви ли се струва странно, че е направил нещо на Джили Полсън, без да се опасява, че може да пипне нейния грип? — попита Браунинг.

— Не — поклати глава Скарпета, приковала очи в полицая с клещите, който сряза катинара и вратата отскочи на пантите си. Зад нея зейна черната дупка на неосветената барака.

— Как така? — учудено попита Браунинг в момента, в който телефонът й се включи на вибрация.

— Когато изпаднат в наркотичен глад, наркоманите не мислят за хепатит или СПИН — отвърна Скарпета, докато вадеше апарата от джоба си. — Също както серийните убийци и изнасилвачи не мислят за венерически болести, когато са в настроение да насилват и убиват… Убедена съм, че ако е бил обзет от манията да убие това момиченце, Едгар Алан изобщо не е помислил за грипа… — Натисна копчето за включване и промърмори: — Извинете…

— Аз съм — рече Руди. — Случва се нещо, което трябва да знаеш. Случаят, върху който работиш в Ричмънд, има пряка връзка със случая във Флорида, по който работим ние. Доказва го системата за идентификация на пръстови отпечатъци. Отпечатъците са неизвестни, но съвпадат напълно…

— Кои сте вие?

— Аз и Луси. Работим по един случай, за който не сме те уведомили. Но в момента нямам време за обяснения. Луси не искаше да те занимаваме…

Скарпета не можеше да повярва на ушите си. Цялата омекна. Очите й проследиха една едра фигура с тъмни дрехи и фенерче в ръце, която се отдалечаваше от бараката за дърва. Марино се обърна и тръгна към къщата.