Тери Пратчет: Еманципирана магия

Изпращяха счупени клони. Нещо голямо и тежко се приземи в една ела до Баба и се заби, хленчейки, в снега. Друг вълк прелетя край нея в хоризонтална траектория приблизително на височината на главата, тресна се и отскочи от ствола на едно дърво.

Настъпи тишина.

Баба си проправи път през покритите със сняг клони.

Видя, че снегът е отъпкан в бял кръг. Няколко вълка лежаха по края му или мъртви, или решили мъдро да не помръднат.

Жезълът стоеше изправен в снега и Баба изпита усещането, че той се извърна да я погледне, когато тя внимателно мина край него.

В центъра на кръга имаше и малка купчинка, свита здраво на кълбо. Баба коленичи с известно усилие и леко протегна ръка.

Жезълът се раздвижи. Това беше само леко потрепване, но ръката й се спря точно преди да докосне рамото на Еск. Старицата погледна заплашително към дървената резба, после смело посегна пак.

Въздухът се сгъсти. После, като че ли жезълът леко отстъпи назад, макар и без да се движи, докато в същото време нещо доста неясно даваше на старата вещица недвусмислено да се разбере, че що се отнася до него, това не е поражение, а просто тактическо съображение, и че не би искал тя да си помисли, че е победила по някакъв начин, защото не е.

Еск потрепери. Баба я потупа неопределено.

— Това съм аз, малката ми. Аз съм Баба.

Топката не се разви.

Баба прехапа устни. Тя никога не беше много сигурна с децата, като си помислеше за тях, когато въобще се сетеше за тях — те заемаха някакво средно място между животните и хората. Разбираше бебетата. Даваш мляко в единия край и се мъчиш да държиш другия възможно най-чист. С възрастните беше даже по-лесно, защото сами се грижеха за храненето и почистването си. Но между тези две състояния се намираше един свят от изживявания, от който тя никога не се беше интересувала особено. Доколкото имаше някаква представа, трябваше просто да се опиташ да ги предпазиш да не се разболеят от нещо фатално и да се надяваш, че всичко ще се нареди добре.

Баба всъщност не знаеше какво да направи, но знаеше, че трябва да направи нещо.

— К’во, исплашили ли съ ми гу гадните вълци, а? — реши да опита тя.

Поради съвсем нелогична причина, това изглежда помогна.

Един приглушен глас откъм сърцевината на топката каза:

— Аз СЪМ на осем години, ако искаш да знаеш.

— Хората, които са на осем години, не се свиват на топка насред снега — отговори Баба, като си проправяше път през сложните трудности на разговора между възрастни и деца.

Топката не отговори.

— Може би имам малко мляко и бисквити вкъщи — осмели се да пробва Баба.

Това очевидно не помогна.

— Ескарина Смит, ако не започнеш да се държиш както подобава на часа, така ще те напляскам!…

Еск предпазливо подаде глава.

— Няма защо да се държиш така — каза тя.

Когато ковачът стигна до къщата й, Баба тъкмо беше пристигнала, като водеше Еск за ръката. Момчетата надничаха иззад гърба му.

— Хм — каза Смит, без да е много сигурен как да започне разговор с някой, който се предполага да е умрял. — Хм, те ми казаха, че си… болна. — Той се обърна и изгледа кръвнишки синовете си.

— Само си почивах и трябва да съм задрямала. Аз спя много здраво.

— Да — несигурно отвърна ковачът. — Добре, всичко е наред тогава. Какво й е на Еск?

— Малко се поуплаши — каза Баба и стисна ръката на момиченцето. — Сенки и такива ми ти работи. Има нужда добре да се затопли. Тъкмо щях да я сложа в моето легло, малко е замаяна, ако не възразяваш.

Ковачът не беше абсолютно сигурен дали не възразява. Но беше съвсем сигурен, че жена му, както и всички останали жени в селото, почитаха, даже боготворяха Баба Уедъруекс, и че ако тръгнеше да й противоречи, много скоро щеше да се озове в небрано лозе.

— Чудесно, чудесно — каза той, — стига да не те притеснява. Ще изпратя да я вземат на сутринта, става ли?

— Става — каза Баба. — Бих те поканила да влезеш, но огънят ми е угаснал и…

— Не, не, няма нужда — припряно отвърна ковачът. — Оставих си вечерята вкъщи. Отяде ми се — добави той, поглеждайки към Гулта, който отвори уста да каже нещо, но поразмисли и мъдро се отказа.

Когато си заминаха, както и шумът от протестите на момчетата кънтящ сред дърветата, Баба отвори вратата, бутна Еск вътре и я залости след тях. Взе две свещи от запасите си върху кухненския бюфет и ги запали. После извади няколко стари, но годни за употреба одеяла, все още миришещи на нафталинени билки, от един стар сандък, уви Еск в тях и я настани в стола-люлка.