Тери Пратчет - Магизточник

Затова не присъстваше на пиршеството в Голямата зала. Щеше да се окаже, че това е най-важната пропусната вечеря в живота му.

По-нататък една кука издрънча и се закачи в шиповете, стърчащи над оградата. След миг стройна фигура в черно прескочи ловко на територията на Университета и пробяга безшумно към Голямата зала, където скоро се сля със сенките.

И без това никой не би я зърнал. Магизточникът бавно крачеше към портала в отсрещния край. Там, където стъпваше по камъните, изскачаха искри и изпаряваха капките вечерна влага.

Беше адски горещо. Грамадната камина в стената по посока на въртенето на Диска направо пламтеше. Магьосниците са прекалено чувствителни към студа, затова вълните нажежен въздух от ревящия огън по големите цепеници стопяваха свещите на пет-шест метра от камината, а по лака на дългите маси се издуваха мехури. Въздухът над пируващите синееше от тютюнев дим, а случайните магически потоци го разкривяваха в смахнати форми. На централната маса едно цяло печено прасе изглеждаше много ядосано, че някой го е убил, преди да си дояде ябълката, пъхната в устата му. Масленият модел на Университета полека се слягаше в мазна локвичка.

Бирата се лееше на воля. Тук-там червендалести магьосници пееха щастливо древни пиянски куплети, съпроводени с често пляскане по коленете и подвиквания „Хо!“. Може би единственото смислено оправдание за такива постъпки е фактът, че магьосниците се обричат на безбрачие, а все пак трябва да си измислят някакви развлечения.

Друга причина за всеобщото веселие беше липсата на опити някой да убие някого. Подобно положение се среща рядко в магическите среди.

По-високите степени на посвещение в магията са опасни. Всеки се старае да премахне висшестоящите, като не забравя да настъпва нисшестоящите по пръстите. Ако кажем, че сред магьосниците цари усилено съперничество, все едно твърдим, че пираните в Амазонка обичат да си похапват мъничко. Но откакто Великите войни на маговете направиха цели страни по Диска необитаеми 5 5 Или поне необитаеми за всеки, който иска да се събуди с външността и дори расовата си принадлежност от предишната вечер. , на магьосниците им бе забранено да си уреждат сметките със свръхестествени средства, защото иначе причиняваха сериозни неприятности на населението. Пък и бездруго трудно се познава кое от димящите петънца лой е победило накрая. Затова по традиция се ограничаваха с кинжали, изтънчени отрови, скорпиони в ботушите и забавни капани, в които се люлее остро като бръснач махало.

Но в навечерието на Празника на малките богове се смята за изключително пошло да посегнеш на събрат по занаят, затова магьосниците можеха да се поотпуснат без опасения, че някой ще ги издебне в гръб.

Креслото на Архиканцлера не беше заето. Уейчигуз вечеряше сам в кабинета си подобаващо за избраник на боговете, които по-рано през деня са обсъдили кандидатурата му с другите старши магьосници. Макар че беше прехвърлил осемдесетте години, мъничко се вълнуваше и почти не хапна от второто пиле.

След броени минути трябваше да произнесе слово. Като млад Уейзигуз бе търсил могъщество ОТ най-необикновени източници. Бореше се с демони насред ослепителни октограми, надничаше в измерения, за които човеците не биваше и да подозират. И дори се опълчваше срещу комисията по субсидиите в Невидимия университет. Но нищо в осемте кръга на пустотата не можеше да се сравни по ужас с двеста любопитни погледа, впити в него с очакване през дима от пури.

Глашатаите щяха да дойдат скоро, за да го поведат към залата. Той въздъхна, побутна настрана чинията с пудинга, без да го докосне, прекоси стаята, застана пред голямото огледало и порови в джоба на робата си, за да извади листчетата с бележките.

След малко ги подреди някак и се прокашля.

— Събратя в Занаята — започна Уейзигуз, — трудно ми е да изразя колко съм… колко съм… традициите на това древно средище на знания… ъ-ъ… виждам тук ликовете на някогашни Архиканцлери… — Млъкна, подреди наново бележките си и се впусна в много по-уверена реч. — Застанал пред вас, неволно си спомням историйката за трикракия скитащ продавач и… ъ-ъ… дъщерите на търговеца. И така, този продавач…

Някой почука на вратата.

— Влез! — излая Уейзигуз и се зачете напрегнато в бележките си.

— Този търговец… — замърмори — да, този търговец… този търговец имал три дъщери. Май бяха толкова. Да. Три. И така…

Вдигна глава към огледалото и се обърна с думите: