Тери Пратчет - Магизточник

Ринсуинд поседя още поне десетина секунди, вторачен тъпо в празното пространство, преди да изпищи немощно и да хукне с цялата си бързина.

Не спря, докато не се свря в стаята си в Библиотеката. Убежището не беше кой знае какво, защото го използваха да струпват тук старите мебели, но той си го смяташе за свой дом.

До едната сенчеста стена стърчеше гардероб — не от онези, модерните, които подхождат само да се пъхне в тях плашлив прелюбодеец, ако съпругът се прибере ненадейно. Беше солидно изделие от дъб, преживяло много години, тъмно като нощта. В прашните му дебри се спотайваха и размножаваха закачалки, а по дъното бродеха стада от олющени обувки. Изобщо не беше изключено гардеробът да е тайна врата към приказни светове, но никой не се опитваше да го провери заради обезсърчаващата воня на нафталин.

А върху гардероба, увит в парчета пожълтяваща хартия и овехтели покривала, се мъдреше голям сандък, обкован с месингови ленти, известен под името Багажа. Само той си знаеше защо търпеше да бъде притежаван от Ринсуинд. Не желаеше да сподели подбудите си. Вероятно нямаше друго творение в историята на пътните принадлежности, което да е натрупало такъв списък от загадки и причинени тежки телесни повреди. Случваше се да го описват като кръстоска между куфар и маниакален човекоубиец. Притежаваше множество стъписващи свойства, с които може би ще се запознаем скоро… а може би не. В момента само една черта го отличаваше от всеки друг обкован сандък. Хъркаше така, сякаш някой бавно режеше дънер с трион.

Багажът беше вълшебен. Багажът вдъхваше ужас. Но в неразгадаемата си душа се родееше с всяко друго вместилище на пътнически вещи из цялата мултивселена — предпочиташе да прекарва студените месеци в зимен сън върху гардероба.

Ринсуинд го заудря с дръжката на метлата, докато хъркането спря, натъпка джобовете си с дреболии от обърнатия кашон за банани, който му служеше вместо тоалетна масичка, и прекрачи обратно към вратата. Нямаше как да не забележи, че и неговият дюшек е изчезнал, но това всъщност не го безпокоеше — преди малко се бе зарекъл да не ляга повече на дюшек, каквото ще да става.

Багажът тупна на пода с глух тропот. След няколко секунди много предпазливо се надигна на стотиците си розови крачета. Полюшка се напред-назад, протегна всяко краче, след това отвори капака си в прозявка.

— Идваш ли или не?

Капакът се затвори с трясък. Багажът размърда крачетата си в сложна плетеница, обърна се към вратата и последва господаря си.

В Библиотеката още витаеше напрежение, понякога издрънчаваше верига 4 4 В повечето по-старомодни библиотеки книгите са приковани с вериги за лавиците, за да не бъдат повредени от хората. В Библиотеката на Невидимия университет това се прави по-скоро с противоположната цел… или приглушено изпукваше лист. Ринсуинд бръкна под бюрото и докопа Библиотекаря, който още се свиваше под одеялото си.

— Не чуваш ли какво ти казвам? Тръгвай!

— Ууук.

— Ще те почерпя едно питие — прибягна до крайни мерки Ринсуинд.

Орангутанът се разгъна като четирикрак паяк.

— Ууук?

Ринсуинд го извлече почти насила от леговището му и сетне през вратата. Не се отправи към предния портал, а към, общо взето, ненабиваща се на очи част от оградата. От две хилядолетия хлабавите камъни там предлагаха на студентите удобството да се измъкват тихомълком след часа за лягане. Но изведнъж Ринсуинд спря толкова рязко, че Библиотекарят се блъсна в него, а Багажът се заби и в двамата.

— Ууук!

— О, богове… Погледни!

— Ууук?

Лъскав черен прилив бълваше от една решетка до кухните. В ранната вечер звездни лъчи блещукаха по милиони черни гръбчета.

Ринсуинд обаче не се разстрои от самата гледка на прииждащите хлебарки, а от факта, че те маршируваха в такт, и то в колона по сто. Разбира се, подобно на останалите неофициални обитатели на Невидимия университет и хлебарките не бяха съвсем обикновени, но имаше нещо твърде неприятно в звука на милионите крачета, набиващи стъпка по калдъръма.

Той прекрачи предпазливо колоната. Библиотекарят я прескочи.

Естествено Багажът тръгна след тях със звуци като изпод краката на танцьор, подскачащ по пакетчета чипс.

По принуда Ринсуинд накара Багажа да заобиколи чак до портала, иначе бездруго би пробил дупка в оградата. Така напуснаха Университета заедно с всички буболечки и уплашени гризачи. Бе решил, че ако няколко бири на спокойствие не му осигурят възможността да погледне на събитията по-невъзмутимо, ще постигне желания ефект с още няколко бири. Поне си струваше да опита.