Тери Пратчет - Магизточник

— Питам се дали наистина сме се сблъскали с… ъ-ъ… проблем — вметна ковчежникът.

Грейви Дермънт от Мъдреците на незнайната сянка стовари юмрук върху масата.

— Как тъй, човече! — троснато изсумтя той. — Някакво хлапе ни се натриса отникъде, разправя се с двама от най-могъщите в Университета, намества се в креслото на Архиканцлера, а ти се питаш имаме ли проблем?! Момчето е с дарба по рождение! Ако съдим по видяното тази вечер, на целия Диск няма магьосник, който може да му се опълчи!

— А защо да му се опълчваме? — разсъдливо попита Спелтър.

— Защото е по-могъщ от нас!

— И какво от това?

В сравнение с гласа на ковчежника и стъклото би изглеждало като разорана нива, а медът би заприличал на чакъл.

— Логично е…

Грейви се подвоуми. Спелтър му се усмихна насърчаващо.

— Ъ-хъм…

Този звук излезе от гърлото на Мармарик Кардинг, предводител на Ордена на лукавите майстори. Той събра обсипаните си с пръстени ръце и се вторачи пронизващо над тях в Спелтър. Ковчежникът не можеше да го понася. Таеше сериозни подозрения за ума на този тип. По-точно подозираше, че въпросният ум е излишно остър, а зад нашареното от спукани капиляри пълно лице има съзнание, приличащо на механизъм от лъскави зъбни колелца в неспирно бясно въртене.

— Не изглежда склонен да прекалява със силата си — отбеляза Кардинг.

— Ами случките с Билиас и Вирид?

— Детски каприз — вдигна рамене Кардинг.

Другите следяха бдително разговора. Долавяха, че тук се мъти нещо, но не схващаха какво е то.

Имаше една простичка причина магьосниците да не властват над Диска. Подайте на двама от тях въже и те по инстинкт ще започнат да дърпат в противоположни посоки. Или генетични отклонения, или по-необичайното обучение ги настройваха срещу задружните усилия така, че стар слон-самец с вечен зъбобол пред тях изглеждаше като кротка мравчица.

Спелтър разпери ръце.

— Братя, нима не съзнавате какво видяхте? При нас дойде надарен младеж, може би израснал в усамотението на некултурната… ъ-ъ… провинция. Почувствал е древния зов на магията, предприел е далечно пътешествие през трудно проходими земи и кой знае какви опасности. Най-сетне е стигнал до целта си самотен и уплашен в търсене само на благотворно влияние от нас, естествените му наставници, за да усъвършенстваме и направляваме таланта му. Какви ще се покажем, ако го прогоним в… ъ-ъ… зимната стихия и го лишим от…

Прочувственото слово беше прекъснато от Грейви, който се изсекна шумно.

— Навън не е зима — отсече друг магьосник, — а нощта е доста топла за сезона.

— Тогава в коварно променливата пролет — изръмжа Спелтър. — И наистина ще е прокълнат онзи, който в такъв момент не прояви…

— Скоро ще настъпи лятото.

Кардинг замислено потриваше носа си с два пръста.

— Момчето има жезъл. Кой му го е дал? Ти не го ли попита?

— Не! — сопна се Спелтър, все още ядосан от климатичните уточнения.

Кардинг се загледа в ноктите си твърде многозначително според ковчежника.

— Е, какъвто и проблем да имаме, убеден съм, че решаването му може да почака до сутринта — промълви Кардинг с излишно натъртено безразличие, пак според мнението на Спелтър.

— О, богове, хлапакът направо издуха Билиас! — възкликна Грейви. — Чух, че в стаята на Вирид не намерили нищо освен сажди!

— Може би и двамата са допуснали небрежност — нехайно подхвърли Кардинг. — Сигурен съм, достойни братко, че ти не би се оставил да те победи в Занаята някакъв си недорасляк.

Грейви се поколеба.

— Ами… хъм… не. Определено не. — Позагледа се в невинната усмивчица на Кардинг и се прокашля. — В никакъв случай, разбира се. Билиас се държа много глупаво. И все пак благоразумната предпазливост би била…

— Тогава да бъдем предпазливи още от ранно утро — жизнерадостно предложи Кардинг. — Братя, да привършваме с тази среща. Момчето спи и поне в това ни дава чудесен пример. На дневна светлина всичко ще изглежда по-ясно.

— За някои неща това не важи — кисело възрази Грейви.

Той поначало нямаше доверие на младите. Смяташе, че от тях нищо свястно не може да се очаква.

Изнизаха се обратно към Голямата зала, където вечерята беше стигнала до деветото ястие и тъкмо набираше скорост. Малко заклинания и нечий злополучен край не стигат, за да развалят апетита на сборище от магьосници.

Случайно или не, Спелтър и Кардинг останаха последни в стаята. Седяха в двата края на дългата маса и се дебнеха като котараци. Тези животинки са способни да седят на някоя уличка и да се наблюдават с часове, а в сравнение с мислените им маневри дори един гросмайстор по шахмат изглежда истеричен. Котараците обаче не могат да се мерят с магьосниците. Нито Спелтър, нито Кардинг имаха желание да направят своя ход, преди да са превъртели целия предстоящ разговор в умовете си, за да преценят ще извлекат ли изгода.