Тери Пратчет - Пирамиди

Уроците по политическа история му се струваха много далечни и мътни, а освен това бяха изпълнени с понятия и принципи, неизвестни в Джелибейби, както и в Анкх-Морпорк, между другото. Тепик реши да пробва наслуки:

— Един човек — един пас.

— Значи тъй го избират?

Тепик вдигна рамене. Можеше и така да е.

— Основното е обаче, че всеки може за го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един… — отново се поколеба, вече сигурен, че нещо бе объркал — …пас. С изключение на жените, разбира се. И децата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чужд произход. И хора, които не са одобрени по различни причини. И още много други. Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.

Птраци отдели заслужено внимание на този въпрос.

— Значи това е мнимокрация, така ли?

— Изобретили са я в Ефеб — каза той, усещайки смътно, че трябва да защити идеята.

— Бас държа, че са имали проблеми с износа й — отвърна Птраци твърдо.

Слънцето не беше просто пламтяща купчина тор, бутана по небето от огромен бръмбар. Беше също и лодка. Всичко зависеше от гледната точка.

Светлината не бе каквато трябва, а някак мътна като вода, престояла седмици в чашата. Не бе останала и капка радост в нея. Светеше, но безжизнено като ярки лунни лъчи, а не като дневна светлина.

Птакласп обаче беше по-обезпокоен за сина си.

— Разбираш ли какво му е?

Другият му син захапа отчаяно палеца си. Болеше го ръката. Бе опитал да докосне брат си и пронизващия токов удар смъкна кожата от пръстите му.

— Може би — осмели се той.

— Можеш ли да го излекуваш?

— Не ми се вярва.

— Какво му е все пак?

— Ами, татко… когато бяхме горе на пирамидата… Ами, когато не успя да освободи заряда… Виждаш ли, сигурен съм, че просто се е изместило… Разбираш ли, времето е само още едно измерение… ъ-ъ…

Птакласп отчаяно завъртя очи.

— Стига с тези архитектски обяснения, момче. Какво не му е наред?

— Мисля, че страда от измерна недостатъчност, татко. Времето и пространството малко се пообъркаха за него. Това е причината непрекъснато да се движи настрани.

Птакласп ІІб се опита да отправи усмивка към баща си.

— Но той винаги се е движел настрани — отвърна Птакласп.

— Да, татко — синът му каза с въздишка. — Но това беше нормално. Всички счетоводители се движат така. Сега се движи настрани защото такова е… ъ-ъ, Времето за него.

Бащата се намръщи. Да се носи плавно настрани не беше единственият проблем на ІІа. Той беше и плосък. Не плосък като карта с лице, гръб и ръб, а откъдето и да го погледне човек.

— Напомня ми точно на онези човечета по стенописите — каза той. — Къде му е перспективата или както там го наричаш?

— Мисля, че е във Времето — каза ІІб безпомощно — Нашето, не неговото.

Птакласп обиколи сина си и отбеляза как ІІа все си оставаше плосък. Мъжът се почеса по брадичката.

— Значи, може да ходи из Времето, така ли? — попита той бавно.

— Има такава вероятност, да.

— Мислиш ли, че е възможно да го убедим да се върне няколко месеца назад и да ни предупреди да не строим проклетата пирамида?

— Той не може да общува, татко.

— Значи в това отношение няма съществени промени.

Птакласп седна на отломките и се хвана за главата. Докъде го докара… Единият му син нормален и глупав, другият плосък като сянка. Какъв живот очакваше горкото момче? Щеше да прекара живота си като отваря ключалки, почиства лед от предни стъкла и спи евтино в преси за панталони по хотелски стаи 22 22 Това, разбира се, представлява свободен превод на мислите му, тъй като Птакласп не би могьл да знае думи като „лед“, „предни стъкла“ или „хотелски стаи“. Въпреки това, колкото и да е странно, "Завъртулка-Орел-Орел-Ваза-Вълничка-Патица буквално се превежда като „преса за плат, покриващ краката на варвари“. .

Едва ли способностите му да минава под врати и да чете книги, без да ги отваря, биха могли да се нарекат голяма компенсация.

ІІа се понесе настрани като плоска хартиена изрезка на фона на пейзажа.

— Не можем ли да направим нещо? — попита Птакласп. — Да го навием прилежно или каквото и да било?

ІІб вдигна рамене.

— Можем да преградим пътя му с нещо. Може би това е добра идея. Нищо по-лошо няма да му се случи, защото, ъ-ъ, няма да има време кога да се случи. Поне така мисля.

Двамата избутаха прегънатата статуя на Лешоглавия Бог Хат и преградиха пътя на плоския. След една-две минути лекото странично плъзгане на ІІа го отведе до нея. Последва едра синя искра, която стопи част от статуята, но движението му бе спряло.