Тери Пратчет - Пирамиди

— За какво говориш? — изстреля рязко въпроса си.

— Само разпределението на тежестта… — ІІб примъкна сметалото към себе си и зачатка с глинените мъниста по жиците. — Да кажем, че става дума за височина два пъти по-голяма от Президентския модел, което ни води до маса от… плюс допълнителните кодирани измерения на окултната значимост според заданието… Подобно нещо не бяхме в състояние да изпълним само преди век, нали разбирате, не и с примитивната техника, която имахме тогава…

Така ръкомахаше, че пръстът му загуби ясните си очертания.ІІа изсумтя и грабна своето сметало.

— Варовик по два таланта за тон… — започна той. — Амортизация на инструментите… Разходи по зидарията… Такса забавяне на доставките… Компенсации за изпочупена стока… O, боже, о, боже… Текущи разходи за… черен мрамор…

Птакласп въздъхна. Две сметала чаткаха в тандем вече цял ден — едното, за да промени формата на света, а другото, за да оплаква разходите. Къде изчезнаха двете дървени парченца и отвеса?

Последните преместени топчета се удариха в рамките на сметалата.

— Ще бъде цял квантов скок напред в пирамидологията — каза ІІб и се облегна назад, а на лицето му лъсна назъбената усмивка на месия.

— Ще бъде цял ква-ква… — започна ІІа.

— Квантов — ІІб избълва думата.

— Ще бъде цял квантов скок в банкрута — оповести ІІа. — И за това ще им се наложи да измислят нова дума.

— Ще си струва, защото ще декларираме фантастични загуби — отбеляза ІІб.

— Естествено. Когато стане дума за реализиране на загуби, ние сме в първите редици — кисело заяви ІІа.

— Това нещо просто ще засияе! През цялото хилядолетие хората ще идват тук, ще го разглеждат и ще казват: „Тоя Птакласп страхотно разбира от пирамиди.“

— Искаш да кажеш, че ще я нарекат Глупостта на Птакласп, нали!

В този момент и двамата братя се бяха изправили, а носовете им бяха на сантиметри един от друг.

— Твоята беда, братче, е, че знаеш цената на всичко, ама не познаваш стойността на нищо!

— А твоята беда е… е… е, че ти не ги разбираш тия работи!

— Човечеството трябва винаги да се стреми напред и нагоре!

— Да, на здрава финансова основа, в името на Кхьфт!

— Стремежът към познанието…

— Стремежът към неподкупност…

Птакласп ги остави да се разправят и се загледа в двора, където на светлината на факлите пероналът трескаво проверяваше инвентара.

Когато неговият баща му прехвърли фирмата, бизнесът не беше голям — само един двор, натъпкан с каменни блокове и различни сфинксове, пилони, възпоменателни плочи и други продукти, дебела купчина неплатени сметки, повечето адресирани до палата и в които почтително се посочваше, че очевидно фактурата, калкулирана и представена от нас преди деветстотин години, е пропусната и че очакваме с признателност бързо уреждане на въпроса. Но в онези дни беше забавно да се работи — бяха само той и около пет хиляди работника, а г-жа Птакласп се занимаваше със счетоводството.

Трябва да строиш пирамиди, бе казал баща му. Печалбата идва само от мащабите, малките семейни гробници, мемориалните пилони и работата на акорд по некропола, но трябва да строиш пирамиди. Ако не го правиш, значи не си нищо. И най-простият производител на чесън, който иска да си спретне нещичко дълговечно, украсено с някой и друг отломък от зелен мрамор, колкото кесията му позволява, няма да отиде при човек, който да не е отхвърлил поне една пирамида зад гърба си.

И Птакласп строеше пирамиди, хубави пирамиди, не като някои напоследък — с неправилен брой страни и стени, през които можеш да си пъхнеш крака. И да, фирмата му бе ставала някак все по-силна и по-силна.

За да могат да издигнат Най-Великата Пирамида, строена някога…

За три месеца…

С ужасяващо наказание, ако не се справят в срок. Диос не уточни колко ужасяващо ще е наказанието, но Птакласп си знаеше човека, което значеше, че в процедурата положително са включени и крокодили. Да, наистина ще е ужасяващо.

Впери поглед в мъждукащата светлинка, осветяваща дългата редица статуи, измежду които беше статуята на кръвожадния Лешоглав Бог на Неканените Гости, купена изгодно преди години. Клиентът я отказа, защото не беше на нужната висота в сектора на човката и оттогава си остана непродаваема, дори и предлагана с отстъпка.

Най-Великата Пирамида за всички времена…

И след като си се бъхтил до изнемога, за да осигуриш на благородниците техните билети към вечността, имаш ли право да насочиш експертния си опит към дома, т.е. да спретнеш една пирамидка бижу за себе си и за г-жа Птакласп с цел да осигуриш безопасната си доставка до Отвъдния свят? Разбира се, че не. Дори и на татко му дадоха право единствено на една мастаба, е, от най-хубавите по реката, трябваше да си признае. Мраморът с червени жили бе поръчан чак от Хоуондаленд и много хора бяха пожелали от същия, оказа се добре за бизнеса — ето това би се понравило на татко.