Тери Пратчет - Пирамиди

Царят изстена.

Птакласп изстена.

По времето на баща му е било по-добре. Тогава е било достатъчно да разполагаш само с дяволските дървени валци и двайсетина годинки, което е носело известна полза, защото всички са били в безопасност по време на сезона на Разлива, когато полетата са наводнени. А сега е достатъчно да имате под ръка един умникс парче тебешир в ръка и точни магически формули.

Имайте предвид, че резултатът е впечатляващ, ако обичате подобни неща.

Птакласп ІІб обикаляше големия каменен блок, като ту почистваше някоя формула, ту подчертаваше някой окултен надпис. Вдигна поглед и кимна на баща си.

Птакласп забързано се отправи обратно към царя, който стоеше със свитата си на скалата с изглед към каменоломната, а слънцето се отразяваше в маската му. На всичкото отгоре и височайша визита…

— Готови сме, ако това Ви задоволява, о, небесен свод.

Препоти се. Отчаяно се надяваше, че…O, богове. Царят отново ще го Накара да се Чувства като у Дома си.

Умоляващо погледна към върховния жрец, който с кривата си гримаса му даде да разбере, че не смята нищо да направи по този въпрос. Ставаше нетърпимо, а архитектът не беше единственият, подложен на всичко това — Копърко, майсторът балсаматор, бе принуден в продължение на половин час да Говори за Семейството си вчера — не беше редно, хората очакват от царя да си стои в палата, беше прекалено…

Царят бавно вървеше към него, по един безгрижен начин, с който целеше да предразположи майстора строител и да го накара да мисли, че е между приятели. O, не, помисли си Птакласп, на всичкото отгоре ще си Спомни и Името ми.

— Трябва да подчертая, че за девет седмици сте свършили огромна работа, това е много добро начало. Ъ-ъ. Ти беше Птакласп, нали? — започна царят.

Птакласп преглътна на сухо. Сега вече помощ отникъде нямаше да дойде.

— Да, о, ръка над водите — отвърна той — O, извор на…

— Мисля, че е достатъчно да казваш „Повелителю“ или „Ваше величество“ — прекъсна го Тепик.

Птакласп се паникьоса и страхливо погледна към Диос, който примига, но отново кимна.

— Царят иска да се обръщаш към него — израз на болка премина през лицето му, — неформално. Според привичките на варва… на чуждоземците.

— Сигурно се мислиш за човек с голям късмет при толкова талантливи и трудолюбиви синове — продължи Тепик, като изучаваше атмосферата на усърдна работа в каменоломната.

— Аз… ще, о… Ваше величество — мрънкаше Птакласп и изтълкува чутото като заповед.

Защо царете не си раздават заповедите, както правеха едно време? Тогава всеки си знаеше мястото, а царете не обикаляха, не се държаха мило и не се отнасяха с хората като с равни, като че всеки може да кара слънцето да изгрява.

— Това сигурно е много увлекателен занаят — продължаваше Тепик.

— Както желае Ваше величество, Ваше величество — отговори Птакласп. — Само ако Ваше величество каже…

— И как точно функционира всичко това?

— Ваше величество? — Птакласп беше ужасен.

— Карате блоковете да летят, нали?

— Да, о, Ваше величество.

— Много интересно. Как точно го правите?

Птакласп почти прегриза устната си. Да Издаде Тайните на Занаята? Беше смразен. Противно на всякакви очаквания Диос му се притече на помощ.

— С помощта на определени тайни знаци и магически образи, Ваше величество — обясни той, — за чийто произход не е разумно да се интересуваме. Това е мъдростта на… — той помълча — …на съвремениците.

— Доста по-бързо е в сравнение с влаченето насам-натам, предполагам — каза Тепик.

— И предишният метод си имаше своето величие, Ваше височество — отвърна Диос. — А сега, ако бих могъл да направя едно предложение.

— O. Да. Давайте, разбира се.

Птакласп избърса челото си и изтича до края на каменоломната.

Развя някакво парцалче.

Името определя обекта. Ако се смени името, променя се и обектът. Естествено не всичко се изчерпва само с казаното, но от паракосмическа гледна точка работата се свежда точно до това…

Птакласп ІІб лекичко почука камъка с жезъла си.

Въздухът над него затрептя в горещината и сред малко облаче прах блокът лекичко се издигна половин метър над земята, здраво прихванат от съоръженията за акостиране.

Това беше всичко. Тепик очакваше гръм или поне огнен облак. Но работниците вече се бяха скупчили около друг блок, а двама теглеха първия към обекта.

— Много внушително — тъжно обобщи той.

— Наистина, Ваше величество — съгласи се Диос. — А сега трябва да се върнем в палата. Скоро ще дойде време за Церемонията на Третия Час.